Ако продължавате така с чужденците, скоро няма да ви има. Това предупреждение отправи човекът на мушката - Младен Кръстаич. Сърбинът е поредният треньор, записал катастрофални резултати начело на българския национален отбор. А преди вероятно последния си мач на поста - контрола с Албания в Тирана - той предостави своя анализ относно футбола у нас.
"Сърбия и Хърватия - сравнете ги с България и вижте колко чужденци играят в техните първенства. Давам ги като пример, защото са от Балканите, но са футболни държави. Ако в българското първенство не играят българи, по-добре да го закрием. Аз се чувствам като българин. Трябва да се грижим за своите деца. И не би трябвало аз да уреждам български паспорти за български деца. Ако тази тенденция продължи, вас скоро няма да ви има. Може да пишете каквото искате, но това е истината, дори и понякога тя да боли", коментира Кръстаич.
Думите му бяха последвани от острата реакция на президента на Професионалната футболна лига Атанас Караиванов. "Договорът на Младен Кръстаич трябва да бъде прекратен веднага след тази пресконференция. Той няма нито реални, нито морални правомощия да дава оценка на футболното първенство на нашата страна. Мога да го уверя, че, по редица критерии, нивото на Първа лига е по-високо от това в Сърбия и Хърватия, които служителят на БФС ни дава за пример."
И така - какво показва статистиката? Колко чужденци играят в българското първенство? Много или малко е това спрямо останалите страни от Европа?
Според данните, предоставени от Караиванов, в клубовете от Първа лига са картотекирани 511 играчи. От тях легионерите са 180.
От последния демографски анализ на CIES Football Observatory обаче става ясно, че през настоящия сезон (до 19 септември тази година) 49,4% от реално използваните в мачове футболисти не са родени в България. Тоест почти половината от игровите минути по родните терени се предоставят на чужденци.
По този показател първенството ни се нарежда на десета позиция от общо 31 анализирани лиги. Споменатите от Кръстаич Хървития и Сърбия са с показатели съответно 38,2% и 24,5%.
По клубове разбивката е следната - Берое (81,9%), ЦСКА (81,4%) и Лудогорец (79,8%) в България; Хайдук Сплит (56,3%), Риека (43,3%) и Локомотива Загреб (43,1%) за Хърватия; Цървена звезда (64,1%), Партизан (54,2%) за Сърбия.
№1 в списъка е първенството на Кипър (82,9%), следвано от Турция (71,2%) и Гърция (71%). От големите шампионати №1 е Висшата лига (64,6%). На дъното с 10,4% е Украйна, вероятно заради военните действия там.
Унгария, която ни разгроми с 3:0 в европейските квалификации и се бори със Сърбия за първото място в нашата група, е със съвсем близък до нашия показател - 47,1%.
Припомняме, че няма никаква законова възможност да бъде регулиран броят на футболистите с паспорти от ЕС. Те са със статут на местни граждани. Към настоящия момент има ограничение за тези извън ЕС - най-много петима в групата за всеки двубой.
Разбира се, за съпоставката на нивото на различните първенства са от значение още много показатели. Например клубният коефициент на УЕФА, показателен за представянето на отборите от дадена страна в европейските клубни турнири.
Към момента България е на 28-ма позиция с коефициент 18.375. Сърбия е под №13 (27.775), а Хърватия - под №20 (25.325).
Сравнение между трите страни при стойността и качеството на изходящите трансфери е напълно излишна. Числата са показателни дори на ниво количество.
Зад граница играят 45 български футболисти (7 в Румъния, 6 в Италия, 3 в Кипър, Унгария и Полша и така нататък) срещу 380 сърби и 407 хървати. За лигите и клубовете, където са разпределени, също няма смисъл да отваряме дума.
