Доскорошният нападател на ЦСКА Дюкенс Назон отново попадна в светлините на прожекторите, този път не само заради футбола, а и заради драматична история, която стигна до ВВС.
Той е човек, който вече е свикнал с движение – играл е в осем държави, носил е екипа на ЦСКА между 2022 и 2024 г., където оставя следа с 27 гола в 62 мача, и е абсолютен рекордьор за националния отбор на Хаити с 44 попадения.
Но последните му преживявания в Иран надхвърлят всичко футболно.
Назон трябва да напусне Иран точно когато започват военни удари. Планът му за полет пропада в последния момент.
„Щях да хвана самолет, за да отида до Истанбул или Париж, но стюардът каза на всички да слязат, защото войната вече е започнала.“
Остава сам в страна, където ситуацията се променя за часове, докато семейството му – съпругата му и четирите им деца – са на сигурно във Франция. Самият той признава колко различно е всичко, когато си сам:
„Представете си, че в такава ситуация жена ви и децата са до вас. Ако съм сам, не бих казал, че не ме е грижа за живота ми, но съм по-спокоен и вземането на решения е по-лесно и по-бързо.“
Пътят му към безопасност минава през границата с Азербайджан, където попада в почти филмова ситуация – блокиран, без интернет и телефон, без яснота какво следва.
„Бях заседнал на границата. Отказаха ми, изпратиха ме обратно в Иран и аз спах на границата.“
В този хаос един дребен детайл се оказва решаващ – SIM карта, купена преди началото на войната.
„Така че нямах контакт и се молех, когато стигна до границата, да получа някакъв сигнал - и това проработи. Това ми спаси живота.“
С помощ от френското посолство и след сложни преговори, той успява да премине границата и да се измъкне. Междувременно преживява и ужасяващи моменти, в които вижда разрушения съвсем близо.
„Видях как бомби падат само на 100 метра от мен.“
Днес вече е далеч от този ад и се подготвя за нова сцена – световното първенство с Хаити, което се превръща в историческо участие за страната.
„Ние сме посланици на нашата страна и знаем, че носим отговорност. Но не е нужно да оказваме допълнителен натиск върху себе си и когато играем за страната си, това е по-скоро мисия и го правим със страст и любов.“
Той познава добре и шотландския футбол от престоя си в Сейнт Мирън, където преживява труден, но запомнящ се период.
А за времето там казва с типична ирония: „Спомням си един мач, в който имаше слънце, сняг и дъжд. След това си помислих: Добре, приключвам тук“.
Завършва като човек, който е минал през война, футбол и съдба: „Очаквам с нетърпение да видя шотландци и хаитяни на стадионите по време на световното. Това ще бъде много важно.“
хаити иран цска световно първенство бомби война голове Дюкенс Назон
