Макар и да е един от емблематичните играчи в новата история на "Селтик", Стилиян Петров възприема сериозно работата си на анализатор на Sky Sports. Още седмица преди свое участие рекордьорът по мачове за българския национален отбор уточнява с екипа на медията и своя колега Крис Бойд кои аспекти на играта ще анализират и от какъв графичен и изобразителен материал имат нужда. Въпреки натоварената си програма, Стенли отдели време, за да сподели своите спомени и мисли за дербито с "Рейнджърс".
Статутът на "Олд Фърм"
"Специалното в този мач е неговата история, подготовката на двата отбора, техният начин на игра. Това е един мач, който изисква сериозна физическа подготовка. Когато се присъединих към "Селтик" личната ми подготовка бе на съвсем друго ниво и трябваше да работя допълнително, само за да мога да се съревновавам в този мач, да не говорим ако искаш да доминираш. Всеки футболист, идващ в "Селтик" или "Рейнджърс" знае, че има един мач, който се гледа от целия свят и когато стане време за дерби още в началото на седмицата се усеща нещо по-различно."
Най-приятният спомен
"В началото имах повече загуби, отколкото победи. Мога да отлича победата ни с 6:2 през 2000 г., която бе дебют за Мартин О'Нийл. Изиграхме уникален мач, който започна перфектно. На полувремето водехме с 3:0, а аз вкарах с глава и е нормално той да ми остане в съзнанието."
Закачките
"През годините съм имал много неприятни съперници от "Рейнджърс", но уважението е много важно както на терена, така и извън него. За съжаление, сме имали много скандални моменти и препирни, но това е съвсем нормално и част от играта. Аз обаче никога не съм имал омраза или нещо лично срещу съперника, тъй като тяхната задача бе да извадят противника от равновесие и да се опитат да спечелят мача на всяка цена."
Фалитът на "Рейнджърс"
"Съвсем нормално е липсата на "Рейнджърс" от първенството да бе голяма загуба за "Селтик". Феновете, играта като цяло и самият клуб бяха губещи. Просто липсваше съперник, който да ги притиска, да ги кара да купуват добри футболисти, да надграждат и да правят първенството по-силно. Видя се, че това бе в основата на серията от 9 поредни титли на "Селтик", но връщането на "Рейнджърс" веднага върна конкуренцията. Мога да кажа, че подобна бе ситуацията и в България. Когато един от двата най-добри отбора не е в елита винаги има проблеми както за първенството, така и за нивото на футбола."
Реализацията в Европа
"Липсата на големия конкурент става причина за застой. Много е трудно да се даде реална оценка на нивото на отбора, неговите играчи и мениджъра. По това време "Селтик" доминираше у дома и играеше в Европа, което бе достатъчно за тях, но връщането на "Рейнджърс" всъщност им показа, че са пропуснали фази в развитието си. Стивън Джерард и Джовани ван Бронкхорст съумяха да изградят отбор, достигнал до финал в Европа."
Интернационализацията
"Когато дойдох и двата отбора бяха силни. С нашия бяха Марк Видука, Еял Беркович, Йохан Мялби, Хенрик Ларсон, Мортен Вигхорст - все национали. "Рейнджърс" пък разполагаше с Ван Бронкхорст, Йорг Алберц, Михаел Молс, т.е. - равностойни състави. За мен, като млад футболист, бе невероятен урок за това как трябва да се подготвям и как трябва да се боря, за да достигна големите нива на световния футбол."
Конкуренцията
"Не виждам как някой може да измести "Селтик" или "Рейнджърс" от върха. Дълги години двата отбора си поделят доминацията, като сега "Селтик" изгражда един много силен тим с невероятен стил на игра. Трансферите в последната година и половина направиха отбора още по-доминиращ, с различен стил, наложен от добър мениджър, така че не вярвам някой да изпревари двата гранда в следващите 10 години."
