на живо

Боксьорът, който вечеря с Хитлер и спаси две еврейски момчета (ВИДЕО)

На 2 февруари преди 18 години си отиде легендата Макс Шмелинг

Боксьорът, който вечеря с Хитлер и спаси две еврейски момчета (ВИДЕО)

На днешния ден преди 18 години си отиде Макс Шмелинг. История на легендарния боксьор е забележителна и изпълнена с много премеждия във време, в което светът преминава през най-големия световен конфликт - Втората световна война. 

Германецът е роден на 28 септември през 1905 година в малкото градче Клайн Луков, намиращо се в провинция Бранденбург. Любовта му към бокса се заражда, след като е гледа филм за този спорт.

Професионалната кариера на Шмелинг стартира през 1923 г., а на следващата става шампион за аматьори в лека категория. Шест години по-късно се превръща в първия германец и европеец, който печели световната титла. В спора за трофея той побеждава Джак Шарки. Последният е дисквалифициран в 12-ия рунд заради подъл удар.

Следват поражения от Макс Баер и Стив Хамас, след което е почти отписан. Впоследствие германецът взима реванш и от двамата, като по този начин си печели правото да предизвика американеца Джо Луис, който до този момент може да се похвали с 27 победи и се счита за непобедим.

Историята между двамата е повече от интересна, тъй като Шмелинг става инструмент на нацистка Германия в медийния сблъсък със САЩ преди Втората световна война. Германецът е смятан за пълен аутсайдер, а коефициентът за негова победа е 1:10, но това не го спира да сътвори една от най-големите изненади между въжетата. На 9 юни 1936 г. той смълчава 60 000 зрители в Ню Йорк, накаутирайки Луис. Нацисткият режим обявява тази победа за символ на „арийското надмощие“. Самият боксьор не е расист и има за треньор евреин.

Година след това Люис си връща притежанието на титлата след триумф над Джеймс Бардок, но не се смята за шампион, докато не вземе реванш от Шмелинг. Това се случва през 1938 г., когато американецът постига успех с нокаут. Тогава САЩ гледа на Шмелинг като символ на нацистка Германия. Двубоят на американска земя е представен като битката между доброто и злото, а тогавашният президент Франклин Рузвелт кани Люис в Белия дом с призив да спечели мача.

Като се замисля сега, почти се радвам, че загубих. Само си представете какво щеше да бъде, ако бях спечелил и се завърнал в Германия по този начин. Нацистите щяха да ми дадат медал, въпреки че нямах нищо общо с тях, а след края на войната можеше да бъда обявен за военнопрестъпник“ споделя Шмелинг през 1975 г.

Неговият живот коренно се променя. Нацистите се дистанцират от него след поражението от Луис, а още във втората година след  началото на войната (б.а. - 1940 г.) е вербуван като парашутист. 12 месеца по-късно е тежко ранен и прекарва дълго време в болница.

Боксьорът в тежка категория често има проблеми с нацисткия режим, въпреки че обядва с Адолф Хитлер и води няколко разговора с министъра на информацията Йозеф Гьобелс. През 1935 г. предизвиква гневните реакции на германската власт, тъй като отказва да уволни треньора Джо Джейкъбс - американски евреин, както и да се разведе с родената в Чехия филмова звезда Анна Ондра.

По време на олимпийските игри в Берлин през 1936 г. успява да измъкне от Фюрера обещание, че германските спортисти ще бъдат защитени. Шмелинг спасява две еврейки момчета по време на Кристалната нощ 2 години по-късно, когато нацистите изгарят книги и подпалват синагоги. Твърди се, че е използвал своето влияние, за да спаси еврейските си приятели от концентрационните лагери.

След края на войната е изправен пред трудностите да оцелее, което го кара да се завърне на боксовия ринг за пари. Бие се още пет пъти, преди да загуби с нокаут от Валтер Нойзел. Шмелинг окачва боксовите ръкавици на 43 години, като срещу името му личат 56 победи, 4 равенства, 10 загуби и 39 нокаута.

Животът му търпи нова промяна след края на професионалната му кариера. Той успява да забогатее и използва парите, за да купи лиценз за компанията Coca-Cola. Въпреки проблемите с нацистите, това не го спира да използва своето име и популярност на пазара. През годините помага и финансово на Луис, който губи своето състояние. Също така плаща и за погребението му през 1981 г.

Последните години от живота на Шмелинг преминават в гледане на телевизия в дома му, намиращ се в Холенщет близо до Хамбург. Той посвещава дългия си живот и на щастлив брак.