Отдаде ми се възможност да гледам на живо Реал Мадрид - Милан. Да, на трибуните на "Сантяго Бернабеу". Четвърта тераса, първи ред. Заедно с още 81 000 човека!
И в мига, в който двата отбора излязоха на почивка… нещо ме удари с мокър парцал. Или с фолио. Такова, в което е завит… сандвич. Половин чабата с хамон, салатка и още нещо.
Такава нещо дъвчеше сладко-сладко човекът вдясно от мен. Беше си го донесъл от вкъщи, завит прилежно в салфетка и фолио, очевидно не беше проверяван от охраната.
Първата ми мисъл като човек от Балканите беше "Ама този в това симпатично сандвичѐ може да вкара всичко на тоя стадион! Ако вкара бомбичка?"
И тогава ми просветна!
На този симпатичен човек, който сладко-сладко си дъвчеше домашния сандвич, това не му е минало през главата. (Между другото, след това извади също толкова прилежно завит кекс.)
Някой да скрие бомбичка в сандвич вероятно не е минало и през главата на усмихнатата госпожа, която ми благодари, че съм само с портмоне и ключове (билетът ти е на телефона, няма как без него) и ме пусна след проверка за 3-4 секунди.
Нито на момчето, което любезно ми провери пропуска и ми обясни откъде точно да свия в този космически кораб.
Ако сте очаквали текст, в който да обясня защо Реал падна и игра безобразно, защо Мбапе не тичаше, защо Винисиус игра така, че да не може да спечели не само "Златната топка", а и закономерно да остане втори дори за “Футболист на годината на България”, защо в Милан бяха гледали най-добрите бавения на играта в стил “Гошо Петков” (с най-добри чувства), защо Леал е извънземен… Няма да го прочетете от мен.
Ще ви оставя само с яда си по балканското!
По това, че Левски - ЦСКА, Ботев - Локо се превръщат в бойно поле (без последното дерби)! Защо се стреляте, бе? Защо не ядете сандвичи?
Защо в главите ви има само мисли как и кога да се избиете?