Вече половин век Иван Цанков е отдал живота си на спорта вдигане на тежести. Съученик е с олимпийския шампион Асен Златев, с когото и до днес са приятели.
"Когато влезнахме в 5. клас, бяхме деца мънички - Асен Златев беше 27 кг, Румен Златев - някъде около 30. И нищо не подсказваше, че ще станат такива известни спортисти.", връща се към спомените Цанков.
Уникалната българска методика в щангите носи на страната ни множество медали от големи първенства. Пред очите на Цанков изгрява звездата на 16-годишния Наим Сюлейманоглу, който също тренира и учи в пловдивското спортно училище.
"Интересното е, че той, когато свършеше тренировката, имахме един спортен кът, който е пред баскетболната зала – редовно с часове спортуваше там. Набиране, опори, качване, катерене, лицеви опори, какво ли не. Тренираше много. Явно си му идваше отвътре.", разказва Цанков.
Заради контузии, Цанков приключва преждевременно състезателната си кариера, но се реализира като успешен треньор на подрастващи. Работи в Колумбия и Перу по покана на българския специалист Ганчо Карушков.
Печели 76 международни медала благодарение на родната методика, която внедрява. Тя създава множество шампиони извън България:
"Един от състезателите в Колумбия, който почна при мен и работи 4 години – Франсиско Москера, е многократен шампион на Южна Америка, на Панамерика и двукратен световен шампион!"
В Колумбия не липсват и страховити преживявания. Заради нарковойната децата-щангисти били масово без бащи, а на улицата можело да те застрелят за една погрешна дума:
"И той ми опря автомата в гърдите. И недвусмислено ми показа с поглед и с всичко, че ще ме гръмне, ако не се подчиня...“
Сега Цанков тренира деца в пловдивския клуб "Марица". Признава, че спортът не е особено привлекателен за подрастващите:
"Вече децата не искат да спортуват толкова много. Това е едната причина. Другата е вкарването на делегираните бюджети."
Цанков обаче е уверен, че и днес България би могла да създава световни и олимпийски шампиони.
