В днешния ни материал в поредицата „45 години шампиони“, посветена на олимпийските игри в Москва, ще си спомним за едно от най-сърцатите момчета в българските щанги: Минчо Пашов.
Чували ли сте за Шишманци? Това село в Горнотракийската низина, сгушено в близост до Пловдив, ражда едно от знаковите лица на българския спорт през 8-те години. Син на строителя Георги и работеща в ТКЗС, в краварник – Мария, Минчо Пашов е едно от тези момчета, в които се вижда светлина в очите. Светлина на мечтата да постигне нещо голямо!
На 11 години е моментът, в който Минчо Пашов се запознава с един различен за него спорт – вдигане на тежести. Преди това обаче стартира с… борба. Когато е ученик, идва преподавател от Спортното училище в Пловдив, който избира деца, които имат талант в спорта. „Не бях се ориентирал за спорт, но обичах да бягам, да скачам, бях наистина бърз! Не бях от високите или едрите деца, затова ме избраха за борбата“, разказва в интервю Минчо Пашов.
Легендата в треньоския занаят в щангите – Ганчо Карушков, вижда потенциала в малкия Минчо и бързо го убеждава да смени спорта – да пробва с вдигане на тежести. С дървени щанги и упражнения, с пръчка като точилка, с която да тренира и с огромно желание, бързо става ясно едно – бъдещето е светло пред този талант от Шишманци.
Едва на 18, Минчо Пашов получава невероятната възможност да атакува олимпийско отличие. Пътят към Москва обаче е крайно изненадващ и… непредвиден. През април 1980-а година младият щангист разбива конкуренцията на световното първенство за младежи в Канада. Подобрява 3 световни рекорда за подрастващи, атакува и върховото постижение при мъжете в изтласкването на легендата Янко Русев. Всичко това е достатъчен атестат още на летището да бъде посрещнат от Нораир Нурикян с думите: „Утре сутрин си на Дианабад с националния отбор!“
Минчо Пашов печели бронзово отличие в свирепата битка на олимпийските игри в Москва. В категория до 67,5 килограма триумфът е двоен – Янко Русев грабва златния медал, а с бронз остава Пашов. През кариерата си Минчо неколкократно е чувал от Абаджиев думите: „За теб е рано, има време!“, когато става въпрос за битката с Янко Русев за златните отличия. Затова и в кариерата на Пашов остават също 4 медала от световно, три от които сребърни, и две втори места на европейско първенство.
Една от най-великите битки за златен медал в този спорт е през 1972-а година. В Любляна дуелът в категория до 75 килограма са подобрени 4 световни рекорда. Янко все пак надделява. Битката е и във всяка тренировка, където двете легенид на българските щанги са подиум до подиум.
Минчо Пашов умишлено решава повече да не бъде близо до спорта, дал му уважение и слава у нас. Отхвърля неколкократно оферти от чужди страни, на които да бъде главен треньор след 2000-ата година. Единственото нещо, което го връща в залата са… двамата му сина.
Наследниците на бронзовия медалист от Москва – Мартин и Георги. Минчо Пашов им помага да изчистят техниката си, помага и показва тънкостите на този спорт. Мартин има срещу името си участие на европейско първенство за младежи, като между 2003-а и 2005-а година дори влиза в състава на мъжкия национален отбор. В категория до 94 килограма среща конкуренцията на бъдещия олимпийски шампион – Милен Добрев.
Ако трябва да вярваме на нумерологията, то определено няма случайни неща в семейство Пашови. 7-и ноември е била специална дата, след като и съпругата му – Илиана, също е родена тогава, но няколко години по-късно.
След края на кариерата си Минчо Пашов работи в системата на МВР, като стигна до мястото на началник на МВР – Съединение, а впоследствие е с чин подполковник в Пловдив.
Минчо Пашов напуска този свят на 15-и ноември 2019-а година, едва на 58. Пътят на шампиона обаче не е забравен! По повод 60-ата годишнина от рождения му ден, в родното му село Шишманци е издигната паметна плоча, на площава в родното му място. Същата година посмъртно става почетен гражданин на Раковски, а улицата, където е израснал в Шишманци, носи неговото име.
Минчо Пашов остава в историята на българския спорт с нещо, което е все по-голяма ценност и рядкост. И това разкрива единият му син – Мартин. Честността. Защото достойнството е онази невидима кост, която държи гръбнака изправен. А Минчо Пашов я притежаваше.
Поклон пред щангиста, но и човека, който тръгна от малкото село Шишманци и стигна до върховете на тежката атлетика!
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
