Днес в специалната ни рубрика „45 години шампиони“, посветена на олимпийските игри в Москва'80, ви срещаме с един от най-успешните щангисти на България – Благой Благоев.
Тежкоатлетът ни има срещу името си зашеметяващите 43 световни и олимпийски рекорда. Спортният му път обаче започва далеч от залата по вдигане на тежести.
Роден във Велики Преслав, Благой Благоев играе футбол с приятели. Показва завидна сила от най-ранна детска възраст, като загатва за потенциала си в хвърляне на топка, която е от пясък. Научава техниката в хвърлянето на копие, като показва доста добри резултати. Не чак толкова впечатляващи, колкото впоследствие демонстрира със състезателния лост...
За разлика от друг от медалистите в Москва – Янко Русев, който е определен за безперспективен от комисията към „Олимпийски надежди“, пътят на Благой Благоев е много далеч от пътя на професионален спортист. Благоев е част от Строителния техникум във Варна, паралелка „Строителство и архитектура“ – път, който няма пресечна точка с щангите. Поне засега.
Зимата на 1971 г. е повратният момент, в който Благой Благоев открива щангите. Тогава в девети клас, бъдещият тежкоатлет е поканен от един от треньорите, назначени по дружества, да опита тежкия спорт:
„Извикаха 4-5 момчета от нашия курс. На следващия ден имаше едно дребно момче, което вдигна повече килограми от мен. Тогава се зароди амбицията ми в спорта. Всеки ден тренирах, исках да ставам все по-добър. Бях далеч от родителите си, на квартира, имах желанието да успея!“, спомня си големият ни тежкоатлет.
Думите са на един от докторите в Спартак Варна, който гледа заедно с Благой Благоев Игрите в Мюнхен'72. Когато вижда забележителните успехи на България в спорта вдигане на тежести, заявява: „Видя ли какво става на тези олимпийски игри? Аз те виждам на следващите!“, заявява докторът с прогноза, която се сбъдва.
Изпълнението на опитите в това движение винаги е било силната страна на Благой Благоев. През 1974 г. момчето от Велики Преслав поставя световен рекорд за юноши, с което си заслужава и повиквателна за националния отбор.
Само година по-късно, когато участва на първото си световно при юношите, печели сребро в Марсилия. Тези успехи предвещават участие на първи голям форум – олимпийските игри в Монреал'76.
Благой Благоев печели сребърно отличие в Канада, но месец по-късно... е принуден да върне своето отличие. Присъдата: допинг! Българинът остава зад Юрий Шарий, а по пътя на връщане, в автобуса, дава проба. По-малко от месец по-късно на лагер във Варна е информиран, че пробата му е положителна.
Българският щаб реагира мигновено и иска отваряне и на „Б“ проба. При пристигането в Канада, д-р Балджиев и отговарящият за олимпийската подготовка – Христо Меранзов, виждат, че шишенцата с пробите вече са отворени, а пломбите до тях - са оставени на масата. Вместо да решат окончателно на база резултата от двете проби, от Олимпийския комитет учредяват 5-членна комисия, която да работи по казуса. Взето е решение, че Благой Благоев трябва да върне своя медал... с 3:2 гласа. Гласувалите отличието да бъде отнето от българина са от трима представители на Източна Европа:
„Това беше първа олимпиада, която беше с допинг проба за анаболни стероиди. Късно е да ги съдим, след 50 години. Процедурата след това беше странна, защото ние не бяхме наказани, участвахме на всяко едно последвало състезание. Изпратихме медала още на първия месец. За мен тогава, като един 19-годишен младеж, който още ги сънува всичките тези неща, да дойде началникът и да ти каже: „Трябва да си върнем медалите, защото пробите са положителни!“, е огромен стрес и недоумение“, спомня си Благой Благоев.
Щангистът връща отличието с една огромна сигурност – че един ден отново ще бъде олимпийски медалист. И този път никой няма да може да вземе това, което той си е заслужил. Амбицията, която показва, го води до втори безценен шанс – Игрите в Москва'80.
„Бяхме на тренировка, когато получих тежка контузия. Болките бяха много големи. От този момент, два месеца и половина преди Москва, нямах нито една пълноценна тренировка. Имахме лагер в Сопот тогава, звъннах на жена ми, която пътуваше. Тогава казах, че мисля да приключа със спорта вдигане на тежести!“, спомня си Благоев.
Благой Благоев обаче не само не се предава пред болката. Дори печели сребърен медал в руската столица. Отличие, което в момента е в Мелбърн, в дома му, в специална витрина.
Благой Благоев печели на два пъти Световната купа. През 1982 г. триумфира в Швеция, в дома на "Елейко". Тъй като специалната награда е твърде тежка и не може да се побере в самолета, му е изпратена впоследствие. Благой я подарява на спортния музей на „Черно море“, а ценното отличие, тежащо впечатляващите 145 килограма, мистериозно изчезва.
Срещу името на Благой Благоев стои едно от най-впечатляващите постижения в тежката атлетика. В коронното си движение – изхвърляне, българинът се справя с щангата, тежаща 195,5 килограма. И до днес нито един тежкоатлет, който е под 100 килограма лично тегло, не може дори да се доближи до този паметен резултат:
„Не мисля, че това постижение скоро изобщо ще бъде подобрено. Нямах тренировка без да се справя поне веднъж и с 200-килограмова тежест. Това беше едно от изискванията на Абаджиев – когато успея да изхвърля 200 килограма, тогава мога да приключа с тренировката. Дори на шега вече покойният Нораир Нурикян, който беше помощник в националния отбор, тогава казваше: „Благой постоянно хвърля 200 кила и си тръгва!“, спомня си скромният Благой Благоев.
По покана на Австралийската федерация, един от най-добрите ни атлети взима решение да се премести в Австралия. На 3 март 2026 г. ще станат точно 35 години от тази авантюра. За този период от време Благоев обиква и австралийския футбол. Намира време да се прибира в любимата България и Варна.
Трикратен световен шампион, четири пъти на върха на Европа. Резултати, които и 4 десетилетия по-късно не могат да бъдат подобрени. Това е Благой Благоев – момчето от Велики Преслав, на което бяха отредени велики неща!
Снимки: Личен архив
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK