Тя диша, за да кара ски. Любовта й към спорта е толкова голяма, че се превръща в движещата сила, която я води в най-тежкото житейско изпитание – белодробна трансплантация.
Седем години след операцията, която спасява живота й, Ирен Дикова ще участва на Световните зимни игри за трансплантирани, живи донори и техните семейства в Бормио, Италия. Целта, както винаги, е първото място, но мотивацията й е друга. Ирен се състезава, за да даде надежда на хора с нейната съдба и да предаде сила на чакащите трансплантация и техните семейства.
"Моята мисия е такава. Аз да кажа на хората, че трябва да имат надежда и сила да продължават напред, независимо с какво се сблъскват в живота", споделя пред bTV Ирен.
До 16-годишна възраст Ирен се състезава в алпийските ски. На 19 е диагностицирана с муковисцидоза – генетично заболяване на белите дробове.
На 27 е трансплантирана по спешност във Виена. Дори в годините, в които се бори със заболяването и диша с едва 30 процента от белите си дробове, Ирен не слиза от ските.
Месец преди трансплантацията се качва на 3000 метра надморска височина с кислородна машина на гърба и ...на инат.
"Майка ми ме накара", казва с усмивка Ирен. "Машината дава до някаква степен кислород, но аз тогава дишах с едва 30 процента от белите ми дробове. Съответно сатурацията ми беше много ниска, а когато се качваш на високо в планината, тя още повече слиза надолу. Правя няколко завоя. Спирам. Дишам. Възвръщам си пулса. Той е може би 200. Не стига кислород до крайниците ми. Не съм и толкова силна физически. Но го направих. Отново. На инат."
Майката на Ирен - Таня Дикова, си спомня добре този момент: „Наистина й беше много трудно, но тези мигове са безценни, защото тя доказваше на себе си и на света, че няма невъзможни неща."
Овен по зодия и по душа, Ирен разкрива, че огненият характер ѝ помага да минава през трудностите.
"Много огън усещам в себе си. Дори, когато са били най-трудните дни, най-болезнените, когато са ми минавали всякакви мисли през главата, следващото е: "Не, няма да се дам, не, не и не! И всичко е на инат."
Ирен приема трансплантацията като учител.
"Научи ме да не се влияя от малките проблеми. Да минавам с лекота сериозните проблеми. И въобще да не споменавам думата проблем, а просто казус, който може да се разреши.
Вдишвам винаги позитивната енергия. Издишвам негативната. И си казвам – нищо друго не ме интересува, аз съм тук, живея, благодарна съм и мога да изпълнявам мисията си оттук нататък."
