Мария Оряшкова. Име, което дълги години означаваше сила, безкомпромисност и доминация. Жена, която знаеше как да пада и как да се изправя. Как да печели. Как да стиска зъби. Състезателка, която не познаваше компромиси. И все пак, днес битката ѝ е друга. И тя го признава без колебание – по-трудното е да си майка.
Седемкратната световна и десеткратна европейска шампионка по самбо стана майка през август. Уговаряме това интервю близо месец. В момента живее в Сливен. Иска да се видим "Някъде на средата..." Срещаме се в Панагюрище. Нейното място. Усмихната е, щастлива, някак спокойна...
„Когато си на тепиха или татамито, когато трябва да се състезаваш срещу някого, ти си безкомпромисен. А това са двете крайности. Всъщност сега трябва да правиш компромиси всеки ден и тепърва може би предстоят.“
В спорта всичко е черно или бяло. Но майчинството е друг свят. Свят, в който трябва да отстъпваш, да забавяш крачка, да проявяваш търпение. Скок в нещо ново, коренно различно. И все пак – най-естествената част от живота.
Тези думи не са просто красив израз. Понякога щастието не иска аплодисменти, не иска публика, не иска снимки и медали. Иска да бъде опазено. Изживяно. Заключено завинаги в сърцето.
Само три думи, а колко тежест носят. В тях се съдържа цялата любов, която не може да се обясни с думи, молив или телефон...
Матея – красиво, библейско име. Избрано не за да тежи, а за да бъде носено с лекота. „Човекът прави името, а не името да направи човека“, казва Мария. И наистина – името ще носи красота и сила, но най-важното е душата, сърцето и трудът на самата Матея.
Преходът от спорта към майчинството не е бил лек. Когато си спортист, си отдаден 100% на тренировките, на медалите, на победата. Когато си майка, отново отдадеността е 100%, но начинът, по който се проявява, е различен. И радостта е несравнима. „Нито ме шокира, нито ме притесни, просто се наслаждавам на всеки един ден. Както се наслаждавах на медалите си, сега насладата е в пъти, пъти... няма как да се сравни.“
Въпросът дали Матея ще влезе някой ден в залата, остава отворен. Мария не настоява. Знае колко камъни има по пътя на спорта, колко трудно е било за нея самата. „Бих се радвала да дойде едно поколение, което ще продължи да спортува, и да мине през зала, стадиона, басейна, няма значение.“ Важно е да обича движението и дисциплината, а изборът ще бъде неин.
Първият урок, който Мария иска да предаде на дъщеря си, е прост и дълбок: да пада и да се изправя.
„Първото занимание в залата е да те научат да падаш. Защото човек, който не може да пада и да се изправя, не е много за спорт.“
Решението да каже „Край“ на кариерата е било едно от най-трудните в живота ѝ. Имало е сълзи – много сълзи. След поредната операция на коляното, след години отдаденост и самопожертвование, усещането, че е време да спре, е било неизбежно. „Много плаках, като го взех решението. След това много плаках, като казах вече на всички, че няма повече да се състезавам.“
Останали са хората, които наистина я обичат. Не заради медалите, не заради славата, а заради човека. „Видях подкрепа – "Хей, ти спираш дотук, но ние продължаваме да бъдем до теб! Ние не сме били до теб, защото си вземал медали и защото си ставала европейски или световен шампион!" Това е най-голямото богатство.“
Днес домът ѝ ухае на българска кухня – супи, картофи, вкус и много любов. Коледа вече не е време за диети и тренировки. Коледа е да облечеш детето си, да го видиш да расте, да осъзнаеш, че нищо друго не е по-важно от тези мигове. „Това е най-вълнуващата Коледа. Най-чаканата.
Мария вярва в тишината. В молитвата без думи. В добротата. Моли се вътрешно хората да бъдат по-добри, по-толерантни, да не бързат толкова. Детето ѝ я е научило, че животът не е след 10 години. Животът е сега. Парите никога няма да стигнат на никого, но миговете с любимите хора са безценни.
Това е урок и за нас. Да подадем ръка на някого, не само на Коледа, да дадем път, да бъдем по-толерантни.
„Слезеш ли от тепиха... ако не си добър човек, медалите са вкъщи само да им бършеш прахта.“
Какво иска да чуе от дъщеря си, когато порасне? „Искам да видя възпитано, добро дете, което да каже: "Аз успях! Не защото съм твоя дъщеря, а просто защото се трудих!“
Зад всяка силна жена стои друг човек. „Мъжът до мен е изключително силен. Няма нищо общо със спорта. Това, което ми дава, е подкрепа, любов, стабилност.“ И именно тази подкрепа ѝ позволява да обича живота и да се отдава на майчинството така, както е правила по време на невероятната си кариера.
В края на годината най-важното вече е дошло – целият свят се е събрал в едно дете. Любовта е голяма, неподправена, и за Мария няма нищо по-ценно. „Аз ли нещо съм заблудена?! Аз ли нещо не съм наред?!“ – шегува се тя. Но истината е ясна: любовта на детето е всичко!
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
