Спортният живот на един атлет е кратък. Това важи особено за гимнастиците и фигуристите, които понякога дори не достигат 25 години. Някои успяват да изградят живот след края на кариерата си, но, за съжаление, има и трагични примери, когато довчерашните звезди се оказват забравени и ненужни...
Един от най-ярките примери е Полина Григориевна Астахова, гимнастичка, за която пенсионирането се превърна в синоним на бедност и самота. Пекратната олимпийска шампионка трябваше да продаде скъпоценните си медали, за да оцелее. Някак си...
Полина е родена през 1936 г. в Донецк, откъдето семейството ѝ е евакуирано след началото на Втората световна война. Като дете момичето гладува и е преболедува туберкулоза, поради което почти губи способността си да ходи. Връщайки се у дома няколко години по-късно, тя започва да се възстановява и да се занимава със спорт, за да оцелее.
"Бях толкова слаба, не дай си Боже! С майка ми живеехме полугладуващи. За първи път опитах кефир по време на тренировъчни лагери и дълго време се колебаех дали да го пия, защото не знаех какво е", спомня си Полина в едно от интервютата си.
Астахова пробва различни спортове – от баскетбол до фигурно пързаляне, но на 13 години избира спортната гимнастика. За онова време е късно, но треньорите веднага виждат природния ѝ талант. Шест години по-късно Полина се присъединява към националния отбор на СССР и получава титлата Майстор на спорта.
През 1956 г. момичето дебютира на олимпийските игри в Мелбърн. Там тя печели злато в отборния многобой, като за първи път се обявява пред света като изгряваща звезда. В чужбина веднага получава прякора „руската бреза“ заради грацията си, а в СССР е посрещната като героиня.
Мелбърн е само началото на нейния път към върха. Астахова е на върха почти десет години, ставайки трикратна световна шампионка и четирикратна европейска №1. Полина печели два златни медала на Игрите през 1960 и 1964 г. Тя е в отбора и за Мексико през 1968 г., но лек инфаркт по време на тренировка я принуждава да се оттегли от спорта.
Изглежда, че подобни постижения би трябвало да осигурят на Полина комфортен живот. Но дори след първите си олимпийски игри, тя получава само стая в комунален апартамент (бел. ред. - стая и баня). Едва през 1960 г. гимнастичката получава тристайно жилище в Киев, където живее до края на дните си.
След края на кариерата си, Астахова работи като треньор, обучавайки млади гимнастички в Украйна. Но здравето ѝ се влошава и в крайна сметка е принудена да се пенсионира. По това време СССР се е разпаднал, а пенсиите в родната ѝ страна са около 50 долара на месец.
Всичките ѝ спестявания са похарчени за лекарства за тежка астма. За да свърже двата края, Астахова продава колата, мебелите, дори дрехите си и накрая медалите си. Веднъж се обръща към украинските власти с молба да ѝ окажат финансова помощ, но получава отказ. И не моли повече никого за нищо друго.
Умира на на 5 август 2005 г. От... настинка. Тялото ѝ е твърде изтощено, за да се бори. По-късно в Донецк беше издигната паметна плоча в нейна чест, но за самата Полина това признание дойде твърде късно...
