Четири олимпиади. Шест световни титли. Безусловна отдаденост. Това е Ружди Ружди – човекът, който превърна трудностите в победа.
"Пораснах тук, играехме с приятели... Имахме кон, крави, телета, кокошки. За всичко помагах. Не съм човек, който бяга от работа", разказва параатлетът, който посреща екипа на "Преди обед" в дома си.
"Ако бях се отказал от всички трудности, нямаше да успея в нищо." На 17 години животът го изправя пред първата огромна битка – катастрофа, която променя всичко.
"Това беше първата трудност. Ти си прав, здрав, а след миг вече не можеш да ходиш. Беше жестоко! Успях благодарение на близки и роднини, които ме подкрепяха. Постоянно ме мотивираха. Аз лесно не се предавам. Гледах напред, да не мисля за нищо лошо", споделя Ружди.
"След травмата бързо се запознах със спорта. Даниела Тодорова тренираше в Павел баня. После се запознах с нейния брат - Радостин Тодоров, който ми е треньор и до днес. Каза ми: "Ако ме слушаш, ще станеш олимпийски шампион!". Силно почнах да правя, всичко, което казваше той."
Тренировките са живот. Дисциплина. Болка. Усилие. Победа. "Едни мой ден ли? Ставам, закусвам, тренирам, понякога до краен предел..."
Като се кача на стола по време на състезание, спирам да мисля за всичко друго. Виждам къде трябва да хвърля гюлето и се съсредоточавам."
Домът му е оазис на топлина и вкус. Майка му Сайме посреща екипа ни с пълна трапеза, отрупана с коледни меденки, пасти, сиренки, мезета и бутчета в бутер тесто." Любимата гозба на Ружди са пълнени тиквички с кайма.
В нейните любящи очи той е скромен и е почтителен към хората. В това се крие силата му.
"Никога няма да каже: "Вижте ме аз съм постигнал всичко, кой съм аз!" Само един път съм се съмнявала в успеха му. Тръгна за Дубай в голяма рана и температура. С 1 см победи втория", разказва Сайме.
"2025-а беше добра година. Най-доброто ми състезание бе в Делхи. Три пъти подобрих световния рекорд. Всичко се забравя, болка, всичко... Направих добри опити. Нямаше какво повече да направя. И да боли, и да не боли, рискуваш като за последно!
Имах проблеми и с лактите преди 4 години, мислил съм за отказване. Виждах, че не мога да напредвам. Щанги вдигах, но тласкането и метрите не се получаваха. Стоях на едно и също място. Не обичам да се отказвам, вярвам, че мога още по-добри резултати. Човек трябва да има мечти!"
Признанието не закъсня – Ружди бе удостоен със „Спортен Икар“ в категорията паралимпикс за 2025 г.
Наградата е поредното доказателство за постоянството, отдадеността и силата на духа на Ружди Ружди – шампион, който превърна болката в сила и вдъхновение за всички нас.
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
