Тренировки, много труд, много лишения и тежки контузии, за които никой не разбира - така изглежда шампионският път на Ружди Ружди.
Преди дни той спечели втора параолимпийска титла в тласкането на гюле (категория F55 - парализирани от кръста надолу от инвалидна количка). Пет от шестте опита на Ружди пратиха гюлето над 12 метра - граница, непостижима за нито един от деветимата му съперници.
"Много проблеми имах. През 2019 г. на световното първенство бях с голяма, декопитална рана, участвах с 38 градуса температура и успях да спечеля на косъм златния медал. Като се прибрах трябваше да ми се направи животоспасяваща операция, защото кръвта ми започна да се трови. Много трудности имахме - контузии, понякога психически се чувствах зле. Трябва да правим почивки, да внимаваме с храната и тренировките", сподели Ружди при прибирането си в София.
Българският параатлет триумфира и в Рио 2016, а в Токио преди 3 години спечели сребро.
"Този медал повече ми тежи от другите. Минаха много години от тях и все по-трудно става да се спечели златен медал. Трудно е да държиш такова ниво през толкова години, през толкова контузии и проблеми. Щастлив съм, че отново успях да се кача на върха, спечелих златен медал. Горд съм, че отново чух химна на България на най-важното състезание. Горд съм!", категоричен е той и добави:
"Бях подготвен много силно, исках да спечеля, но ме беше страх да кажа, че отивам за медал. При нас всичко се случва - съдии, фаулове. Не исках да си удрям спирачка предварително. Отидох, борих се до последно и имаше резултат. Все едно за първи път спечелих златен медал. Имам подкрепа от приятели, роднини, родители. Искам да благодаря и на моя треньор, защото без него нямаше как да успея. Той ме научи на абсолютно всичко. Каза ми, че ще ме направи световен шампион и рекордьор и така и стана"
Ружди заяви, че все още не е сбъднал всичките си мечти.
