През 2025 година българският спорт се прости с личности, които не просто печелеха медали и титли, а живееха за спорта. Те оставиха след себе си истории, които ще вдъхновяват поколенията и ще напомнят, че истинските герои не се забравят.
На 7 януари, дни преди да навърши 54 години, ни напусна Петя Пендарева. Лекоатлетката беше като вятъра – бърза, невидима и незаменима. Усмивката ѝ при всяка тренировка и лекота, с която преодоляваше трудностите, оставаха незабравими.
Петя е бронзова медалистка с щафетата 4х100 м на европейското първенство в Хелзинки (1994) и сребърна на 60 м на шампионата в зала в Гент (2000). Възпитаничка е на треньора Детелин Маслов. Тя вярваше, че всяка тренировка е малка победа над себе си, и вдъхновяваше всички около нея да не се отказват.
На 16 януари, на 73 години, си отиде Маргарита Щъркелова – бронзова медалистка от Олимпиадата в Монреал (1976). Тя бе лидер на националния отбор по волейбол, който я почиташе не само заради уменията ѝ, но и заради начина, по който вдъхновяваше младите.
Кариерата ѝ преминава през Локомотив София, италианския Бари и Софстрой София, с множество национални титли и купи. С националния отбор е многократна балканска и европейска медалистка. След края на кариерата си работи като треньорка в Италия, където обучава млади състезателки и предава духа на волейбола.
На 11 март си отиде Норайр Нурикян – първият двукратен олимпийски шампион на България в тежката атлетика. Той е символ на сила, дисциплина и сърце. Освен два олимпийски златни медала, има две световни титли, сребро и бронз от световни първенства и пет световни рекорда.
В същия ден си отиде и легендарният вратар Георги Найденов – шампион с Ботев Пловдив и участник на Олимпийските игри в Рим (1960). Той оставя след себе си истории за решителност, чест и лидерство както на терена, така и извън него. „Силата започва в сърцето“, е една от емблематичните фрази на великана.
На 24 май загубихме Кирил Ивков – капитан на Левски и националния отбор. Железен защитник и пример за постоянство и честност. Изиграва 374 мача, носи Купата за спортсменство, два пъти е „Футболист на годината“ и печели четири шампионски титли с Левски.
На 20 юли си отиде Сашо Паргов – символ на златния период на Марек през 70-те години. Той участва в 465 мача, печели Купата на Съветската армия (1978) и бележи важни голове на европейската сцена, включително срещу Ференцварош, Байерн Мюнхен и Абърдийн.
На 12 октомври на 82 години почина Добромир Жечев – единственият българин, участвал на четири световни първенства. Железният защитник на Левски и националния отбор беше известен с лидерството си и топлото отношение към младите. Двукратен шампион с Левски и носител на Купата на България, Жечев оставя след себе си пример за постоянство и чест.
На 15 октомври загубихме Иван Зафиров – десен защитник на ЦСКА, 9-кратен шампион и 5 пъти носител на Купата на Съветската армия. Той бе стена в отбраната и винаги вдъхваше увереност на съотборниците си.
На 14 ноември си отиде Стоян Йорданов – вратар, който печели 8 шампионски титли и 5 пъти Купата на Съветската армия. През сезон 1970/71 пази вратата си 1202 минути без гол – рекорд за „А“ група. Сребърен медалист на олимпиадата в Мексико (1968) и участник на Мондиала през 1970 г.
На 25 ноември, на 88 години, си отиде Станчо Колев – борец с два олимпийски сребърни медала (Рим ’60 и Токио ’64) и отличия от световни първенства. Той оставя пример за труд, постоянство и спортна чест.
На 11 декември, на 92 години, българският баскетбол загуби Иван Евстатиев. Той не само играеше – той предаваше духа на играта на всички около себе си, оставяйки светлина, която ще осветява бъдещето на баскетбола.
Роден е на 22 февруари 1933 г. в София. Цялото му образование е посветено на спорта. Завършва три степени на спортно образование - Държавен техникум за физическа култура и спорт "Васил Левски" - гр. Пловдив (1950-1952), Държавна треньорска школа по баскетбол при ВИФ "Георги Димитров" (1952-1954) и диплома от Задочно обучение към ВИФ "Георги Димитров" (1969-1975).
След завършване на треньорската школа, започва работа като преподавател по баскетбол в Ученическата спортна школа в Шумен и Сливен.
Отговарял е за работата на всички треньори в България, които се занимават с деца, юноши и девойки. През 1979 година става отговорен секретар на БФБ и така до 2008 г. когато получава предложение от Весела Лечева да заеме мястото на директор в Дирекция „Спорт за високи постижения”. Участвал е в делегацията за олимпийските игри в Пекин през 2008 г., откъдето българите се завръщат с 5 медала. След 2010 година се занимава активно с дейности на обществени начала.
И накрая, най-тъжният 18 декември... няма го вече Боян Радев – първият двукратен олимпийски шампион на България. Той ни показа, че мечтите могат да се постигнат с труд, смелост и сърце. Когато си спомняме за него, виждаме не само медалите, а усмивката, топлотата и най-вече духа...
Първият му медал е от световното първенство през 1962 година в Толедо. Тогава взима сребро. Две години по-късно обаче той стъпва на върха на света, като печели олимпийски медал на Игрите в Токио. В следващото издание на Игрите Радев отново е над всички - първо място в Мексико през 1968 година.
Междувременно той става световен шампион през 1966 година в Толедо, световен вицешампион през 1962 и 1967 година и европейски вицешампион през 1968 година.
Избран е за Спортист на годината 3 пъти - през 1964, 1967 и 1968 година. Обявен е за Заслужил майстор на спорта. През 2009 е включен в "Залата на славата" на световната борба и е удостоен с най-високото отличие на Международната федерация по борба - "Златна огърлица".
Той е първият спортист, избран от Международния олимпийски комитет, който е награден с отличието "Пиер дьо Кубертен" за особени заслуги към олимпийското движение. Той също така е носител и на наградата на Международния олимпийски комитет "Спорт и изкуство".
На 24 април 2014 година Боян Радев е избран за "Спортист на века" в Спортен клуб Левски. Церемонията е проведена в музея на спорта на националния стадион "Васил Левски" и е по случай вековния юбилей на "синия" клуб.
Освен като борец, Боян Радев е и един от най-големите дарители в България. Той е обявен за дарител №1 на Националния исторически музей, като там има зала на негово име - "Дарение Боян Радев".
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK