„Ако не взема медал, какво?! Ще ми вземете ръцете ли?! Няма да мога да отида да си изкарвам хляба ли?!“
Второто не се случва. Първото е рутина.
И това – защото има вдъхновение, дисциплина и огън за работа.
Там, на тепиха, където нищо не може да се скрие, където не можеш да лъжеш дали можеш да надвиеш опонента си.
Славчо Червенков познава борбата в нейната сърцевина.
Той е днешният героя в поредицата ни „45 години шампиони“. Ще се убедите, че има защо.
Славчо Червенков се ражда на 18 септември 1955 г. в София. А пътят му към борбата не е от най-леките.
„Отидох да тренирам първоначално като ученик волейбол. Баща ми, царство му небесно, ми плясна един шамар зад врата и ми каза, че иска да има ученик, а не спортист. И след 5-6 месеца отидох на стадион „Раковски“ и започнах там в подготвителни групи да обикалям стадиона. Там пък един шамар ми удари треньорът, защото напълних на едно момче врата с трева, откъсната от терена.
Бях малко палав, натупам някой от съучениците ми, и дойде батко му и ме натупа той мене. И аз реших, че трябва да стана като Стив Рийвс или Гойко Митич, нали такива филми имаше едно време“, спомня си с усмивка той.
Треньорите във всички спортове са единодушни в едно: до младите и неопитни спортисти повече достигат не думите и наставленията, а примерът. Особено когато е на една ръка разстояние и постоянно можеш да получаваш подкрепа и кураж.
„Толкова много спортисти имаше. Като влезеш в зала, в която отляво имаш Еньо Вълчев, отдясно Гошо Мърков, Боян Радев и Сашо Томов – няма как да не искаш да станеш като тях“, споделя с уважение.
Казват, че гърмът не удря два пъти на едно място. За съжаление на Славчо Червенков той губи от един и същи опонент и в Москва, и две години по-късно – на световното първенство в Едмънтън, Канада.
Името му е Иля Мате. А с какво руснакът е имал предимство и в двете ситуации:
„С това, което го имат като даденост в Съветския съюз бившия и сегашна Русия – там нивото на конкуренцията е много по-високо и за да може да стигне до олимпиада, трябва да премине през 5-6 такива като мене. И това има дава стъпало над нас“.
За някои от постиженията ни получава знак свише. Константин I Велики сънува кръст, преди да завладее града, който впоследствие получава неговото име.
Далеч на север и 17 века по-късно, Славчо Червенков не просто вижда кръст на мястото на своята битка. В залата, където се бори, той намира сребърно кръстче.
Отива при треньора си Огнян Макавеев с думите „Тренер, виж го това кръстче! Пак ще стана втори…“.
„Ти стани втори! Вземи сребро!“, получава като отговор.
И както се казва, Съдбата си знае своето.
Освен среброто от Игрите в Москва 1980 и мондиала в Канада 1982 Славчо Червенков, свободнякът от столицата, има и втори места на световното в Хасково 1975 и европейските в Превидза 1981 и Букурещ 1979. Два пъти е и балкански шампион и победител в турнира „Дан Колов“.
Славчо Червенков не просто не потъва в забвение след края на кариерата си, а напротив — той се насочва към земеделието. И така вече 30 години.
След няколко опита в различни бизнеси, той, без да има познания по картофопроизводство, създава фабрика за бланширани картофи, която макар и преминала през перипетии, съществува и до днес.
Но досегът до земята не спира само до Червенков-старши. Бизнесът с картофи е семеен от години. Ако говорим за цифри – отглеждат се над 1000 дка картофи. Ако говорим за посоката им – отиват основно за износ в южната ни съседка Гърция.
Това е един от съветите на съвсем скоро навършилия 70 години бивш борец. И допълва:
„Моята съпруга е много изстрадал човек“, казва за спътницата си Лили той.
„Докато съм бил по лагери, тя ги е носила единия ни син, другия за ръка го е водила на детска градина и през другото време е пазарувала и тогава нямаше автомобили, нямаше такива неща. Тя е 1,61-2 сантиметра висока и тежеше, нямаше 50 килограма тогава и е раждала деца по 4 килограма и кусур“. Думите са за Георги и Александър Червенкови – тези, които продължават рода на бореца.
Род, в който дъхът от участие на олимпийски игра все още се усеща. Дори и сред ежедневието.
През какви перипетии преминава Славчо Червенков, какви са вижданията му за ситуацията във федерацията, какво му е дала борбата и какво е дал той на нея – чуйте още в цялото интервю.
Цялата поредица "45 години шампиони" може да откриете ТУК.
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
