51-ото издание на "Спортист на Балканите" вече е в историята. Олимпийският, световен и европейски шампион по вдигане на тежести Карлос Насар остана в подножието на челната тройка, споделяйки четвъртата позиция с тенис величието Новак Джокович.
За последно преди 8 години българин оглави класацията, организирана от БТА – Григор Димитров през 2017 г. Тогава единственият българин в тенис елита достигна до №3 в световната ранглиста на АТР.
Всъщност, след Новак Джокович, който става "Спортист на Балканите" в 8 издания на анкетата, вторият най-титулуван спортист е нашата гордост - Стефка Костадинова, която e начело класацията 5 пъти.
През първото издание - 1973 г., за най-добър спортист е избрана лекоатлетката Светла Златева. Спортните журналисти я определят за №1, след като тя чупи световния рекорд два пъти - пробягва 800 метра за 1:57:48 мин. и държи постижението още три години.
В 51-годишната история на класацията само един път първите три места са заети от българи – през 1985-а, когато Стефка Костадинова е първа, гениалният тежкоатлет Наим Сюлейманоглу е втори, а европейска и световна шампионка по художествена гимнастика, спечелила е 9 златни и 3 бронзови медала от големи първенства в периода 1983-1985 Диляна Георгиева – е трета.
СТАТИСТИКА
Снимка:
Getty Images
1973 г. – Светла Златева (лека атлетика) - №1 в първото издание на класацията. През годината тя подобрява световния рекорд на 800 м два пъти - в зала и на открито.
1974 г. – Лиляна Томова (лека атлетика) заема второто място, след като става европейска шампионка на 800 м и вицешампионка на 1500 м.
1975 г. – Александър Томов (борба) се нарежда на второто място на Балканите след триумфа си на световното първенство в Минск.
1976 г. – Иванка Христова (лека атлетика) става втора след олимпийската си титла от Монреал в тласкането на гюле. Нораир Нурикян (вдигане на тежести) е трети, след като стъпва на олимпийския връх в кат. до 60 кг.
1977 г. – Тотка Петрова (лека атлетика) е първа в анкетата, в годината, в която печели златен медал на Световната купа на 800 метра. Никола Динев (борба) затваря челната тройка. Преди 48 години той печели златните медали от световното в Гьотеборг и на европейското в Бурса.
1978 г. – Янко Русев (вдигане на тежести) става втори в анкетата след световната си титла и рекорд в кат. до 67,5.
1979 г. – Янко Русев отново е първи след световна и европейска титла.
1980 г. – Стоян Делчев (спортна гимнастика) е спортист №2 на Балканите. На олимпийските игри в Москва той триумфира на висилка и грабва бронза в многобоя.
1981 г. – Антоанета Тодорова (лека атлетика) заслужава първото място след световния си рекорд в хвърлянето на копие. На второ място е Янко Русев, който взима златни медали на СП и ЕП.
1982 г. - Благой Благоев (вдигане на тежести) – световен и европейски шампион.
1983 г. – Диляна Георгиева (художествена гимнастика) – абсолютната световна шампионка, а Васил Етрополски (фехтовка) е трети след златото на сабя на световното първенство във Виена.
1984 г. – Людмила Андонова (лека атлетика) е №1 на Балканите, след като поставя световен рекорд в скока на височина, преодолявайки 200 см. Третото място е за Наим Сюлейманоглу (вдигане на тежести) – европейски шампион и златен медалист от Световната купа в Сараево.
1985 г. – първата от общо петте, в които Стефка Костадинова става спортист № 1 на Балканите. Единствената година, в която челната тройка е изцяло българска. Костадинова е световна и европейска шампионка, побеждава и във финала на Световната купа в Канбера. Второто място е за Наум Сюлейманов, след като стъпва на световния и европейски връх. Тройката допълва Диляна Георгиева със световна титла.
1986 г. – Йорданка Донкова (лека атлетика) заема челната позиция с европейската си титла на 100 метра с препятствия. Златният медал от Евро 1986 на открито в Щутгарт подсигурява второто място на Стефка Костадинова в класацията.
1987 г. – Костадинова отново е първа - световен рекорд, световни титли на открито и в зала, и европейска титла.
1988 г. – Христо Марков (лека атлетика) е втори на Балканския полуостров. Той триумфира на Игрите в Сеул, взимайки златото в тройния скок. Йорданка Донкова е №3 в анкетата, а в Сеул тя става олимпийски шампион на 100 метра с препятствия.
1989 г. – Бианка Панова (художествена гимнастика) е спортист №3. На световното първенство в Сараево тя взима сребърен медал в многобоя.
1990 г. – Стефан Ботев (вдигане на тежести) е втори - световен и европейски шампион.
1991 г. – Серафим Тодоров (бокс) е трети на Балканите - световен и европейски шампион.
1992 г. – Николай Бухалов (кану-каяк) е втори. Той е първият българин, който печели два златни медала от едни олимпийски игри. В Барселона триумфира на 1000 и 500 метра.
Снимка:
Getty Images
1993 г. – Иван Иванов (вдигане на тежести) е избран за №1 в класацията след световната си титла. Мария Петрова (художествена гимнастика) заема третата позиция. Тя е абсолютна световна шампионка и взима злато от Европейската купа.
Снимка:
Getty Images
1994 г. – Христо Стоичков (футбол) е първият футболист, обявен за спортист № 1 на Балканите. Третото място отново е за Мария Петрова, която за втори път става абсолютна световна шампионка.
1995 г. – Стефка Костадинова отново е на върха, след като става световна шампионка в Гьотеберг. Христо Стоичков е втори. По това време той е футболист на Парма.
1996 г. – Настоящият председател на БОК заслужено е спортист №1 на Балканския полуостров след олимпийската си титла в Атланта.
1997 г. – Стефка Костадинова за пети път оглавява класацията. През 1997-а тя става световна шампиона в зала. Световният и европейски шампион Йото Йотов (вдигане на тежести) е трети.
Снимка:
Getty Images
1998 г. – Екатерина Дафовска (биатлон) е №1. Тя е олимпийска шампионка от Нагано и носител на първия златен медал от зимни олимпийски игри за България.
1999 г. – Ростислав Димитров (лека атлетика) е трети на Балканите. Той е сребърен медалист от световно първенство.
2000 г. – Тереза Маринова (лека атлетика) е класирана втора. Тя триумфира в тройния скок на олимпийските игри в Сидни.
2001 г. е първата, в която няма българи в челната тройка в анкетата на БТА.
2002 г. – Световният и европейски шампиони Георги Марков (вдигане на тежести) е №1.
2003 г. – Йордан Йовчев (спортна гимнастика) е лидер. Той е световен шампион на халки и земя от Анахайм.
2004 г. – Мария Гроздева (спортна стрелба) е спортист №1 на Балканите, след като триумфира на олимпийските игри в Атина. Милен Добрев (вдигане на тежести) е трети, благодарение на олимпийската си титла и европейското злато.
2005 г. – Веселин Топалов (шахмат) заема третото място. Преди 20 години той става световен шампион.
2006 г. – Ваня Стамболова (лека атлетика) е над всички. Тя е сребърен медалист от световното първенство и европейски шампион в бягането на 400 метра.
2007 г. – Румяна Нейкова (гребане) е на върха, благодарение на второто си място на СП в Мюнхен и златния си медал от ЕП в Познан.
Снимка:
Getty Images
2008 г. – Румяна Некова е класирана втора. През 2008-а тя допълва колекцията си от олимпийски медали с липсващия ѝ до момента златен.
2009 г. – Детелин Далаклиев (бокс) е трети на Балканите. Той е световен шампион от Милано 2009.
2010 г. – Станка Златева (борба) заема първото място. През годината тя става световен и европейски шампион.
2011 г. – Петър Стойчев (плуване) е трети. На световното първенство по плувен маратон в Шанхай печели злато.
2012 г. – няма българи в Топ 3.
2013 г. – Иво Ангелов (борба) е избран за №3. Той е световен шампион от Будапеща и европейски от Тбилиси.
През 2014, 2015 и 2016 г. няма българи в първата тройка.
Снимка:
Getty Images
2017 г. – Григор Димитров (тенис) триумфира в класацията. Той достига най-високата си позиция в световната ранглиста – №3.
През 2018, 2019, 2021 и 2022 г. няма българи в челната тройка.
През 2020 г. анкетата няма.
2023 г. – Александър Везенков (баскетбол) е №3. Това е годината, в която той става вторият българин, играл в НБА.
2024 г. – няма българи в Топ 3.
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
