Това е история за един голям шампион. И още по-голям човек. Новозеландският борец Клинтън Тери губи първите 40 битки в кариерата си. Много спортисти просто биха окачили трикото, но не и той.
Всеки шампион преодолява трудности по пътя към победите. Но случаят на Тери е уникален. Сляп е, но печели златни медали.
Ослепява на две години и половина в резултат на тежка алергична реакция към пеницилин. Развива синдром на Stevens-Johnson, при който по кожата и лигавиците се образуват мехури в очите, гърлото, устата и носа.
Момчето е лекувано в интензивно отделение, където остава 9 седмици. Заради заболяването лицето на бореца все още е покрито с белези от изгаряния.
"За щастие нямам никакъв спомен за това, но начинът, по който ми го описаха, беше сякаш ме държаха за глезените и ме пускаха във вряща вода. Мисля, че майка ми беше най-зле, защото тя помни всичко. Не помня цялата болка и ужас. Трябва да съм имал голям късмет, за да не помня", споделя преди време той пред Nzherald.
Въпреки че загуби зрението си, Клинтън винаги е мечтал да бъде спортист. Като дете пробва ръгби, футбол и дори крикет. На 19 започва да се занимава с борба.
Начало е трудно. Тери губи първите 40 битки, без да спечели нито една точка. Никой не залага, че слепият борец все пак ще стигне до успех.
"Загубих първата битка за 30 секунди. И знаете ли какво? Беше невероятно! След поражението веднага казах на треньора, че ще продължа и ще стана шампион на Нова Зеландия,
а след това и на Океания. Повтарях това след всяко поражение, а хората наоколо просто се смееха", разказва Клинтън.
След поредния провал Тери започна да си поставя реалистични цели. Първоначално той просто искаше да спечели поне точка на тепиха. След това - да не загуби с туш, след това - да вземе първа победа.
Нова тактика и безброй тренировки му носят 10 златни медала в първенството на Нова Зеландия и три победи в шампионата на Океания.
"Не помня какво означава да виждам. Но не съм напълно сляп, мога да различавам светлината и да разбирам кога е тъмно. Това е всичко. Поради липсата на зрение другите ми сетива не работят
по различен начин, аз не съм супергерой. Научих всичко сам, повечето хора просто не развиват сетивата си, а аз ги тренирам", казва Тери.
В допълнение към допира, той може да разбере местоположението на противника. Докато борецът се движи по тепиха, той създава вибрации, които Клинтън може да улови. Тери също се ориентира и с помощта на слуха.
Съдбата и уникалната история на Клинтън го свързват с героя на Marvel - Daredevil. Той също губи зрението си в детството, но останалите му сетива са значително подобрени. Сравнението със супергероя се превърна в такава част от живота на Тери, че преди няколко години той отвори училище за бойни изкуства, наречено Daredevil.
"Аз съм на 39 години, но не виждам човек в залата, който да тренира по-добре от мен. Никой не прекарва там повече часове на седмица. Това не е обида към учениците. Всеки трябва да разбере, че трябва да се тренира здраво и много, за да се стигне върхът", надъхва Клинтън своите ученици.
В училището на Тери се преподава не само борба, но и жиу-джицу.
Никога няма да се уморим да повтаряме неговата история - за куража, шампионския дух и непримиримоста...
