Лидия е на 83. Тя вдига глава и не се предава. Тялото ѝ е силно, духът ѝ още по-силен. Всеки ден тя показва, че възрастта е само число. Тя избира живота преди оправданията.
„Всички казват, че след 60 мускулите започват да изчезват. Аз искам да покажа, че и след 80 може и да не можете да ги намерите, но те са там.“
Лидия Симеонова го казва с усмивка. Без поза. Без самохвалство.
На 83 години тя влиза във фитнес залата, където повечето хора са на 20 или 30, и не просто тренира – тя вдъхновява.
„Казвам се Лидия Симеонова. Като питате за годините – 83.“
Бивш журналист от списание „Космос“, Лидия носи в себе си онази рядка комбинация от интелект, любопитство и жажда за живот, която не се поддава на възрастта. За нея годините наистина са само цифра.
Енергията не идва от възрастта, а от навика да се движиш.
„Винаги ми се е искало да се движа. Не обичам да стоя дълго на едно място“, казва тя.
През годините е пробвала различни форми на движение – гимнастика, йога, упражнения у дома. Купува си гирички – „любимите ми са зелените“ – и започва сама. Но усеща, че това не е достатъчно.
Срещата с треньора Иван Неделчев променя много неща за Лидия.
„Бях на негова лекция. Направи ми голямо впечатление. А когато реших да дойда във фитнеса, му се обадих.“
Иван признава, че първоначално не е повярвал на възрастта ѝ.
„Мислех, че е някъде около 60. Тя има изключително добра двигателна култура, разсъждава на сериозни теми, в духа на времето.“
Животът обаче не я щади. Преди 2 месеца и половина Лидия пада. Следва тежка операция – смяна на тазобедрена става.
„Много хора ми казваха: някой ще трябва да живее с теб, да ти помага“, спомня си тя.
Но вместо да се хване за страховете, Лидия избира историите за възстановяване. За хората, които отново плуват, тичат, играят тенис.
„Аз реших да се хвана за тях.“
Само два месеца след операцията тя отново е във фитнеса.
„Тя каза: "Аз няма да нося патерици. Аз искам да бъда активна.". Понякога дори ми се сърди, че тренировките са ѝ прекалено леки.“, разказва Иван.
Подходът към Лидия е различен. Най-леките тежести. Малките дъмбели. Но с постоянство.
„Истинското дълголетие е това – да не спираш да се движиш, да имаш жажда за живот. Това се отблагодарява не само физиологично, но и ментално, и емоционално.“, казва Иван.
Лидия не просто тренира. Тя живее организирано, с внимание към себе си.
„Записвам си в една тетрадка какво съм правила през деня - упражнения в леглото, 1800 крачки до копи центъра. Още толкова обратно. Качване пеша до деветия етаж – „за заздравяване на мускулите“.
Младите хора я гледат със симпатия. С възхищение. Искат да говорят с нея.
„Тя е любимката на хората в залата. Искат да бъдат в нейното физическо състояние на нейните години.“, казва Иван.
Но най-силното в Лидия не са мускулите. Това е огънят.
„Тя чете, ходи на театър, на концерти, пътува, развива се духовно. Има планове за след година, за след две. Това е здраволетие. Аз не се движа, защото е важно. Движа се, защото го обичам.“
Когато я питат какво е посланието ѝ към хората, Лидия отговаря просто:
„Аз не го правя, защото е важно. Просто обичам да се движа. Животът е движение.“
И с типичното си чувство за хумор добавя: „Като нямам друг повод, излизам да си разхождам смартфона.“
„Лидия е пример за силата на човешкия дух“, казва Иван Неделчев: „Чрез нея можем да кажем на хората на 60, 70, 80, дори 90 години: "Животът не е свършил. Има път напред.“
А Лидия просто продължава да върви по него.
Стъпка по стъпка.
С усмивка.
В движение.
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
