Ерика Зафирова има всичко, за което един спортист може да мечтае - титли, медали, признание и палмата в кариерата на всеки, който мечтае да стъпи на Олимп.
Започва да тренира художествена гимнастика на 7-годишна възраст в Кюстендил. Първата й треньорка е Валя Машова. След това се премества в Бургас и тренира в Олимпия 74 при Петя Монева. През 2019-а влиза в националния ансамбъл, като заменя оттеглилата се Елена Бинева.
25-годишната шампионка с ансамбъла от Игрите в Токио 2020 ни допуска до част от своя приказен свят и ни разказва за живота преди, по време и след олимпиадата.
Токио 2020
"Очаквам с нетърпение да започнат олимпийските игри. Спомням си, колко странно се чувствах когато заминахме за Япония, усещах нещо по-различно. Нямахме търпение да влезнем в олимпийското село и да бъдем сред всички спортисти, стигнали до най-голямата си мечта. Емоцията беше много приятна и различна.
Спомням си че с момичетата бяхме настанени в апартамент, за разлика от лагера, по време на който бяхме по една в стая и това беше много хубаво, защото бяхме заедно.
Събирахме се вечер, за да играем карти и да гледаме съотборниците ни от България. Олимпийските игри са едно невероятно преживяване, смесица от емоции."
Сълзи от болка и радост
"Имало е по много и от двете. Всеки професионален спортист преминава през много трудности и те може би са повече от радостите - дали сам ще се провалиш, дали някой ще се опитва да те спъва или пък ще се контузиш.
Един професионален спортист трябва да бъде много устойчив, търпелив и упорит, за да може да стигне далеч. Аз съм благодарна, че моята кариера приключи по този приказен начин. Заради златния олимпийски медал съм забравила всички трудности, заради които в тежките моменти съм искала да се откажа. В нашия спорт всичко се случва на много крехка възраст - и победите и загубите, и е трудно да осъзнаеш какво точно става. Но спортът ми помогна да отрия себе си, да повярвам в себе си и да се уверя, че човек има неограничени възможности."
Първите стъпки
"Моята майка ме е завела в залата. Любовта пламна веднага. Спомням си как моята първа треньорка ме премести много бързо от подготвителната група при големите. Много е важно при какъв треньор ще започнеш да тренираш, защото тя е успяла да запали нещо в мен. Спомням си, когато майка ми идваше да ме взима, как не исках да си ходя и постоянно и казвах още малко мамо, виж какво ново научих... и така.
Радвам се, че моите родители никога не са се бъркали в работата на моите треньори, както и никога не са били амбициозни. И смятам че това също много ми е помогнало сама да се запаля по този спорт. Дали са ми шанс да направя сама избор - дали ми харесва или не. Тренировките ми бяха любимото занимание, нямах търпение да отида в залата!
Майка ми е тренирала художествена гимнастика. Аз не знаех и разбрах след като започнах аз самата да се занимавам сериозно. Тя е била съученичка и на моята треньорка, а след това разбрах, че е тренирала заедно с всички треньорки в залата и те си бяха приятелки.
Медалът
"В момента златният медал все още няма точно място у дома, тъй като пътувам много често в България и в чужбина за лагери и мастъркласове и го взимам с мен. Това е едно от любимите неща на децата по време на тези събития - да се докоснат до олимпийския медал. Но имам идея някой ден да го сложа в рамка и да си го закача вкъщи."
Пътят
"Сега, ако трябва да избирам пътя си, ще избера отново този, защото в спорта се сблъскваш с емоции и преживявания, които няма къде на друго място да ги изпиташ. Спортът те учи и на много неща, които след това ще ти трябват в живота. Спортистите са като войници! Порастването, мисленето и отговорността се учат в залата! Там срещаш и много приятели, не само от гимнастиката.
Особено на лагери или състезания - като Европейски игри или Олимпийски игри, на които участват стотици атлети, се запознаваш пряко с хората, които правят същото като теб, хора които са се отдали на спорта. Това е прекрасно, защото след това на олимпийските игри, същите тези хора се подкрепяхме много и всъщност не си сам."
Три години по-късно
"Сега пътувам много. Канят ме на много лагери и мастъркласове и това ми доставя удоволствие - съчетавам работата с посещаването на нови места за мен. Харесва ми да се срещам с децата, защото те се радват и мотивират, когато видят някой, който е успял да постигне мечтата си и виждат, че е възможно."
В мрежата
Видеата, които публикувам са насочени към всички хора, които нямат време да отидат на тренировка в някоя зала, дали заради работа, домакинство или нещо друго. Просто ежедневието стана много динамично и забързано. Идеята не се е родила сега , искам да помагам по някакъв начин на хората, моите видеа са напълно достъпни и безплатни - правя го с удоволствие, правя го и заради себе си, защото ми доставя удоволствие."
Залата
"Разбира се, че има неща, които понякога ми липсват. Все пак това са били близо 17 години от живота ми, но си тръгнах от спорта удовлетворена и постигнала всичко, за което един спортист може да мечтае.
Париж 2024
"Аз очаквания не мога да имам, не съм треньор на момичетата или част от ръководството. Аз мога само да ги подкрепям и призовавам всички да го направят, защото наистина тежестта и отговорността, са много големи. Аз вярвам, че тези момичета ще се справят, защото знам кой и как ги подготвя."
