В света има само една състезателка по художествена гимнастика, която участва на 4 олимпийски финала. Нейното име е Алмудена Сид. През 1996, едва на 16 години, дебютира на най-големия спортен форум в Атланта, следват Сидни, Атина и Пекин.
Алмудена записва името си в историята на спорта, а то се превръща в символ на отдаденост.
"Започнах да се състезавам рано – на 13, но тогава не обръщах голямо внимание, защото знаех, че истинската международна кариера започва по-късно, на 15-16 години. Но на тази възраст, на която започнах, ме забеляза Емилия Бонева за първи път и тя всъщност изигра решаваща роля за моята дълга спортна кариера", разказва Сид пред bTV.
Цялата кариера на испанката е белязана от работата ѝ с легендарната българска треньорка Емилия Бонева: "Винаги ще си спомням ежедневното пътуване от залата до мястото, където живеехме. Возехме се аз, Емилия и нейният съпруг Симеон на предната седалка на едно микробусче и тези моменти бяха много ценни за мен, защото тя се проявяваше по-скоро като майка, а не като треньорка."
Нямаше как да не попитаме испанката за Боряна Калейн: "Сребърният медал на Калейн беше с цената на златен. Тя е пример, че една зряла гимнастичка може да покаже най-добре това, на което е способна в края на кариерата си, защото е достигнала този връх благодарение на опита, който е придобила с годините".
"Мисля, че Стилияна Николова е много динамична и бърза състезателка. Българската школа винаги е била вдъхновение, за нас тя винаги е била пример за всичко, най-вече за работата с уред, артистичността", допълва тя.
Една от най-добрите гимнастички в историята остава на килима до 28-годишна възраст.
"Наблюдавах балерините на сцената, някои дори 40-годишни, които продължават да бъдат на сцената, някои от тях дори майки, и се чудех защо в нашия спорт някой да не може да продължи кариерата си."
"Аз играя не заради съдиите, а заради публиката. Много мотивиращо беше за мен да измислям елементи, които друга гимнастичка не беше практикувала до този момент."
Краят на забележителната ѝ кариера е на 23 август 2008 г. на олимпийските игри в Пекин. Тя плаче. С невидими сълзи.
"Имах, разбира се, смесени чувства, защото това беше раздяла с нещото, което най-много обичах, но знаех, че аз съм тази, която е избрала точното място и време да сложа край на кариерата си", споделя Сид.
"Това, което си спомням от последните 15 секунди на съчетанието, не беше очевидно за публиката, но аз вътрешно плачех, защото знаех, че настъпва краят на кариерата ми и за мен това беше изключително емоционален момент."
Днес Алмудена пише книги. В писането намира отново себе си. Става актриса.
"След края на кариерата идентичността ти на гимнастичка изчезва. Аз до този момент се бях занимавала единствено и само с гимнастика. Както любовта, злобата, всички емоции в живота минаваха през гимнастиката за мен и се усетих, че след отказването ми вече нямах поле, на което да изявя всички емоции, които се струпваха в мен. Така започнах да търся друг начин да изразя това, което чувствах и съм чувствала по време на кариерата си. И затова започнах и да пиша, затова станах и актриса – професията на актьорите е много сходна с тази на гимнастичките."
Една от нейните героини – Мая, е вдъхновена от легендарната Емилия Бонева: "За мен е много важна фигурата на Емилия Бонева, защото тя даде старта на моята международна кариера. От друга страна книжката е преведена от нейната дъщеря - Моника, която интернационализира книжката, за мен тази връзка е много важна."
В забележителната си кариера тя преминава през всички емоции и затова най-добре знае какъв съвет да даде на младите гимнастички: "Моето послание към малките гимнастички е да се опитат да излъжат страха. Когато усетят, че страхът настъпва, бих ги посъветвала да се съсредоточат върху стъпалата, ръцете, главата, така че самият страх да може да изчезне и след това да благодарят на страха, защото по този начин са били по-внимателни и съсредоточени."
До Алмудена е Моника Бонева - дъщеря на великата Емилия Бонева.
"Майка ми остави една огромна следа, най-вече в испанската художествена гимнастика. Тя постигна най-големите успехи в историята. Разбира се, нейната кариера започва в България, в спортен клуб Славия, където тя тренира няколко бъдещи европейски и световни шампионки. Най-големите успехи ги постига в Испания като треньор на националния отбор", спомня си Моника.
"Непрекъснато се сещат за нея, особено нейни бивши гимнастички, които съм сигурна, че повечето от тях се сещат за нея с огромна любов, тя за тях беше като втора майка."
Емилия Бонева не е между нас вече 5 години. Приживе нейният труд беше признат дори от Кралското семейство в Испания. Българката е носител на Кралския орден за спортни заслуги.
"Беше изключително любяща и грижовна майка. Както казах, тя беше такава не само със собствените си деца, но и със своите възпитанички. Въпреки че много пъти ми е липсвала в детството, когато е пътувала, когато е била по лагери, тренировки, имало е моменти, в които съм чувствала нейната липса", разказва Моника.
Няма случайни срещи в този живот. Някога, Емилия Бонева среща малката Алмудена Сид и съдбата на детето се променя. И въпреки че вече я няма, Емилия е предала своето наследство на вечността. Доказателството са тези две пораснали момичета: Алмудена и Моника Бонева. Неразделни в света на книгите.
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
