Когато говорим за успехи в българския волейбол, един медал стои ярко над всички други: сребърният на мъжкия национален отбор от олимпийските игри в Москва 1980 година.
Този успех – на фона на впечатляващите имена в тима – си има един диригент: Тодор Пиперков.
Музикантът, който загърби флейтата в името на волейбола
Още от снимките на местния оркестър в Берковица можете по ръста да се ориентирате кой може да бъде волейболист – Тодор Пиперков. Най-великият треньор в историята на българския волейбол е свирил умело на... флейта. Впоследствие показва умения и с китара в ръка, като обича и да пее. За Тодор Пиперков разказва неговият син – Иван.
Строителят на Дунав мост
На 20 години Тодор Пиперков е в Строителни войски. Именно в този период той е сред работещите в изливането на основите на Дунав мост, който и до днес свързва Русе и румънския град Гюргево.
Волейболът: любов от пръв поглед
Качествата на Тодор Пиперков личат още в ранна детска възраст с училищния отбор на Берковица. По време на престоя си в Русе най-ярко са забелязани качествата му и той е привлечен в Славия.
Именно отборът от „Овча купел“ е клубът на сърцето на Пиперков, където играе в продължение на 16 години. Големите успехи, които го оставят в Пантеона на българския волейбол, са тези, които той постига встрани от игрището – като треньор.
Треньорът, който позлати българския волейбол
В последните си активни състезателни години Тодор Пиперков е играещ треньор. Ръководи юношеския състав на столичани, като кове бъдещите шампиони на България. През 1969 година приема предизвикателството да бъде начело на юношеския национален отбор. На европейското първенство за младежи в Барселона печели бронзов медал, а в каталунския град за най-добър нападател е избран негов възпитаник: Христо Илиев.
Силните игри на юношите на Славия и същевременно колебливото представяне на мъжкия отбор, ръководен от легендата Панайот Пондалов, водят до решението двамата с Пондалов да разменят своите роли. Тогава Пиперков блести с три шампионски титли и Купата на България, спечелена четири пъти. Върхът е през 1976 година – годината, в която Славия е финалист за КЕШ (Купа на европейските шампиони).
Предизвикателството: прието!
През 1979 година е време за огромен за времето си провал на мъжкия национален отбор по волейбол: 9-о място на европейско първенство. В предолимпийската година е взето решението да се атакуват Игрите в Москва с... Тодор Пиперков начело. Първа цел: класиране за най-големия спортен форум.
В жестока конкуренция на квалификационния турнир в София Южна Корея прекланя глава. Чакането свърши! След като България не се класира за Монреал ’76, Москва ще бъде мястото на голямото завръщане. И не само.
Мечтата, която Тодор Пиперков изпълни
Във време, в което единици имат телевизор, на който да гледат олимпийските игри в Москва, момчетата на Тодор Пиперков носят национална гордост. Превръщат се в този отбор, който и днес, 45 години по-късно, никой не може дори да доближи по успехи. По-малко от 12 месеца след като съставът е бил под въпрос дали ще участва в Москва, той крачи смело на олимпийския турнир.
България, вдъхновена от легендата Димитър Златанов, се класира на полуфинал, като по пътя си допуска загуба единствено от СССР. Заради второто си място в групата тимът ни трябва да спре олимпийския шампион по това време – Полша.
Тодор Пиперков – екзекуторът на олимпийския шампион
Устременият към висините състав на България стори немислимото – елиминира олимпийския шампион с гръмко 3:0, което отеква в Москва! България е на олимпийски финал в мъжкия волейбол. Битката за златното отличие е жестока, а „лъвовете“ губят, но не без борба – 1:3 гейма.
Геният, който празнува... в мълчание
След пищното посрещане и неистовата народна радост след сребърния медал, Тодор Пиперков слиза от сцената за близо година. Връща се в Берковица и остава встрани от хорските очи, преди да се завърне ударно.
Астмата, която предопределя треньорската кариера
Тодор Пиперков е бил астматик, разкрива синът му – Иван. Затова и, с оглед на големия интерес към него и нестихващите оферти, той избира къде да отиде предвид и... климата. Точно така! Атмосферните условия е било необходимо да са близки до тези в България. Затова не е изненада, че изкарва близо девет години в Сараево като треньор, където става три пъти шампион на Югославия.
От герой до... „Национален предател“
Пътят от „Осанна!“ до „Разпни го!“ е много кратък. В това лично се убеждава и Тодор Пиперков. По време на престоя му начело на Младост Загреб се изправя срещу ЦСКА в евротурнирите. Успява да победи „армейците“ в София. Вестник „Спорт“ излиза с гръмкото заглавие: „Предателят Пиперков!“.
През 1987 година, отново година преди олимпийските игри – този път в Сеул, му е предложена диригентската палка да бъде селекционер на България. Пиперков не забравя изречените думи, но прощава и се съгласява. България завършва на шесто място в Сеул ’88, а Пиперков приема тежко класирането, като отново предпочита да остане сам, за да се справи с тъгата си.
„Първи първак на Македония“
След Сеул – през 1989 г. Пиперков е начело на френския Бордо, който впоследствие печели Купата на страната, а синът му играе за дублиращия отбор. Вече на 61 години приема ново предизвикателство. Заедно със съпругата си – Славка Пиперкова (бел. ред. – също волейболен треньор, но в школата на Славия при девойките) – заминава за Струмица. Тогава тимът от Северна Македония е четвърти в местното първенство. Пиперков променя схемата и печели титлата – историческа първа за страната откакто е независима държава. Или както казват местните: „Първи първак на Македония!“
Будният треньор
Когато предстои важен двубой, Тодор Пиперков трудно заспива, спомня си синът му – Иван. Наставникът иска да избистри тактиката до най-малкия детайл. Резултатите са налице, признанието – също. Пиперков е избран за треньор номер едно в българския волейбол на XX век. Тодор признава, че в треньорската професия много важно е да бъдеш добър психолог, с индивидуален подход. Още като студент в НСА именно часовете по психология са най-интересни за Пиперков.
Да си отидеш... на рождения ден
На 21 август 2014 г. ни напуска най-големият български треньор – Тодор Пиперков. Точно на деня, в който се е появил на бял свят. Пиперков е записан по документи на 22 август 1932 г., но всъщност е роден ден по-рано.
Поклон пред педагога, треньора и Човека Тодор Пиперков, който донесе най-голямата волейболна радост на България: олимпийски финал!
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
