Освен всичко останало, кризата с COVID-19 е гигантско увеличително стъкло. Дефектите и пукнатините, на които удобно не обръщахме внимание, сега ни избождат очите. Където едва долавяхме сладникав мирис, вече вони нетърпимо. Лъскавите витрини се пръскат на парчета и зад тях лъсва всичко, което усещахме само интуитивно - алчност, наглост, лицемерие.
Разбира се, дълбоко в себе си знаехме за всичко това и полумълчаливо го приемахме за част от пейзажа. Поне докато този пейзаж ни устройваше и самите нас. И ако не бяхме така грубо изтръгнати от зоната на личния комфорт, още щяхме да примляскаме блажено в сладкия си сън.
Конкретната тема е свързана с българските футболни клубове, но можем да я разширяваме спираловидно до безкрай.
В случай че сте пропуснали - миналата седмица "Лудогорец" пръв обяви, че ще кандидатства за държавна помощ по модела 60/40. С уточнението, че мярката ще бъде използвана за възнагражденията на всички служители с изключение на футболистите. Допълнителен нюанс е изразеното намерение очакваната сума в размер на 111 000 лв. да бъде дарена на нуждаещи се в Лудогорието.
Преди това финансова подкрепа - от БФС или от републиканския бюджет - поиска ЦСКА. А на един от редовните брифинги министър Владислав Горанов разкри, че е получавал подобни въпроси и от други собственици на клубове и ги е посъветвал да не участват в тази мярка.
Препоръката му е съвсем удачна. По своя смисъл моделът 60/40 е създаден за подкрепа на българския бизнес и запазване на заетостта.
Какъв точно бизнес реализират тези футболни клубове? От кои точно приходи са лишени в условията на пандемия? Може би губят милиони заради липсата на зрители по трибуните? Или са изоставени от могъщите си спонсори? Вероятно някои от тях тъкмо щяха да трансферират изгодно своите звезди?
Истината е съвсем проста. Нито един клуб у нас не функционира на пазарен принцип. Без никакво изключение разходите надвишават приходите, понякога в чудовищни мащаби. Раздутият до пръсване бюджет идва направо от джоба на собственика, в определени случаи - чрез директна или прикрита подкрепа от община и държава.
И ако сега клубовете страдат, това няма нищо общо с липсата на мачове. Приходите им са намалели съвсем незначително в сравнение с предишната епоха. Да не споменаваме, че заради ситуацията охотно спестяват значителни разходи.
Проблемът е друг. Просто така наречените бащици търпят загуби в много от същинските си бизнеси и това рязко охлажда благородния им импулс да изсипват един самосвал пари всеки месец в любимата си бездънна яма. А там, където рамо удряше властта, приоритетите също се промениха безвъзвратно.
Толкова за изпадналия в затруднение бизнес, наречен български футбол. Нито е бизнес, нито е в затруднение. На лъжата краката са къси и с тях трудно ще избягаш от която и да е криза.
И вместо финал - няколко бързи въпроса. Как така един министър консултира лично собственици на футболни клубове? Свободен ли е достъпът до Владислав Горанов и за не така мастити бизнесмени, които се нуждаят от държавна подкрепа? Публикуван ли е някъде личният му телефонен номер?
Отговор не чакаме. Всичко е ясно. COVID-19 изобличава като под лупа - 60% наглост, 40% лицемерие.
bTV призовава: останете си вкъщи!
