Какъв ден само! Стойчо си тръгна, Мъри остана, на "Бояна" пак заседават. Наско мобилизира 20-хилядна всепомитаща армия. Липсват само Бербо във Фейсбук и кратко обобщение от чичо Венци, изпъстрено с пословици.
Е, хубаво си е в българския футбол. Някак топло, влажно и уютно. Познаваме до болка всички герои, наясно сме и какво следва, обаче слушаме в захлас любимата си приказка за лека нощ. Сюжетът е библейски, но не в добрия смисъл.
Стойчо Младенов не получи доверие и напусна. Станимир Стоилов не усеща доверие и остана. И всичко това два дни преди дербито на Цветница, което за първи път от доста време обещава много. И преди потенциален синьо-червен финал за купата - зрелище, чакано вече 18 години.
Наистина е объркващо, особено ако човек не следи отблизо процесите и не надушва отдалеч нюансите.
Внимание, става още по-сложно. Наско Сираков заплаши футболния съюз, чийто президент наскоро подкрепи, защото са приятели от 40 години. Не просто го заплаши, а обеща да не остане камък върху камък. Точно като бедствие от Библията.
Разбира се, никой не е доволен от съдията. Или, казано по друг начин, съдията винаги помага на противника, освен когато противникът си ти. Иначе шеф на съдиите е унгарец, свирил във финал на Шампионската лига. А дебют като треньор във вечното дерби се очертава да запише изтънчен господин от Острова. Милият мистър Пардю...
А като небрежен фон - по лъскавата фасада на футбола ни летят екзотични плодове, фенове шестват из булеварди, алтернативни конгреси избират президенти. Специализираната прокуратура я закриват, време е за съд по футболните дела. Защото как иначе да бъде разплетен възелът от жалби, протоколи, покани и удостоверения?
Както беше посъветван от Мъри, Стойчо вече е за риба. Самият Мъри май също се оглежда къде е окачил въдицата. Момчета, чакайте ни на язовира! Ще дойдем и ние, но след мъничко. Само да видим какво ще стане в приказката на абсурда, без която не можем.
