Странен спорт е художествената гимнастика. Не е игра на голове, победителят не се определя от хронометър, дължина на изхвърляне, на скок или вдигнати килограми.
В гимнастиката може да се представиш перфектно, но съперниците да те победят, защото са с по-трудни съчетания, играли са перфектно, имат по-силно лоби сред съдиите или просто не ти е ден (последните две важат и за други спортове).
Да, но този ден е веднъж на 4 години. В неделя беше денят на нашите момичета!
Началото
Започна веднага след Олимпиадата в Лондон, когато нелепа грешка ни лиши от така чаканото отличие. В състава за Рио влезе само едно ново момиче – Цветелина Стоянова. Михаела Маевска, Ренета Камберова, Цветелина Найденова и Християна Тодорова останаха. Бавно и методично момичетата започнаха преследването на изплъзналия се олимпийски медал.
По всичко личеше, че ще минат „на парад” през Бразилия и ще се приберат с отличие. Световната титла в Измир (златото от първенството на планетата дойде след 18-годишно прекъсване) тласна момичетата още по-силно към мечтата за триумф в Рио. 2016-та започна обещаващо, медалите от световни купи валяха. А всички се питахме кой друг освен гимнастичките ще вземе нещо от Игрите в Бразилия.
Изпитанията
Първият сериозен трус в отбора дойде с травмата на капитана Маевска. Коляното ѝ не издържа и трябваше да се оперира. Малцина се сетиха тогава, че при усложнения на травмата или пък по-бавно възстановяване, съставът и композициите ще трябва да се прекрояват. Резервите нямаха никакъв опит. Но Игрите все още изглеждаха далеч.
Всички мислехме, че нашите са „абонирани” за медалите в Рио. Отсъствието на Михаела даде шанс на резервите Любомира Казанова и Снежана Дечева, които играха по едно съчетание на демонстративно състезание във Франция. Маевска се възстанови бързо и изведе отбора на Световната купа в София. Нашите взеха среброто в многобоя и се сбогуваха с българската публика.
Някъде около Световната купа в София започнаха да се прокрадват и първите съмнения за незадоволително представяне в Рио: „Съчетанията на нашите не са достатъчно сложни, нямат много рискове”, „Трябва да се молим Русия, Израел, Италия, Беларус и Испания да сгрешат, за да имаме шанс”...
Това бяха част от оценките на скептиците.
Катастрофата
14 юни. Денят, когато се случи нелепият инцидент с Цветелина Стоянова. Рано сутринта „златните момичета” потеглят за Европейско първенство в Израел. На летището Ина Ананиева съобщава, че Цвети не се чувства добре и ще бъде заместена от резервата Любомира Казанова. Няколко часа по-късно Цвети е в „Пирогов”. Бори се за живота си.
Адът се стоварва върху отбора. „Златните момичета” са съсипани.
Да, разбити на пух и прах. Най-близката им приятелка беше посегнала на живота си. Тяхната сестра.
Виждали ли сте човек, чиято душа е на косъм от това да бъде пречупена? Е, аз го видях с очите си и никога няма да го забравя. Така изглеждаха всички в Израел – състезатели, треньори, медицински щаб. Огънят в тях сякаш гаснеше, онзи шампионски пламък изчезваше. И то не без причина...
Все още търся подходящите думи, с които да опиша онова, което те направиха в Холон, Израел. Спечелиха медал, посветиха го на Цвети. Играха за нея.
„Борихме се докрай, не се предадохме и не се отказахме. Сигурна съм, че Цвети ще се гордее с това, което правим в момента. Искахме да играем за Цвети по най-добрия начин и мисля, че го направихме. За нея. Направихме всичко това за нея. Да ѝ покажем, че в този живот трябва да се бориш, за да постигнеш нещо трябва да се пребориш за него. Ние се преборихме, сега тя трябва да се пребори!”, каза през сълзи Цветелина Найденова, най-близката приятелка на Цвети.
И сякаш след това изказване, критиките към отбора и ръководителите, затова, че са останали да играят в Израел, спряха.
Обратно в залата
Европейското свърши. А новините за състоянието на Цветелина Стоянова бяха малко, но все добри. Момичетата се успокоиха и започнаха работа. Постепенно се връщаха към преследването на голямата цел – Рио.
Лагери, турнири, лагери, турнири...
Последното състезание преди Игрите беше, меко казано, неуспешно. Без медал и представяне далеч от реалните възможности на отбора. Може да е странно, но някъде там повярвах още по-силно, че момичетата са способни да направят нещо голямо в Бразилия.
Защо? Усмивките започваха да се връщат по лицата им. Социалните мрежи ги „издадоха.
Бразилия
Няма нищо случайно! Приключението Бразилия започна повече от добре. Новината, че Цвети Стоянова е изписана от реанимация и се възстановява отлично дойде няколко часа преди ансамбълът да се качи на самолета. Перфектен момент за повдигане на духа в състава. А решението на треньорския щаб да заведе отбора на лагер във Флорианополис, далеч от журналистите в олимпийското село – много важен стратегически ход.
Момичетата се нуждаеха от спокойствие и адаптация с климата и часовата разлика, но далеч от светлините на прожекторите.
Рио
Олимпийският турнир дойде. Най-накрая след дълго чакане. Квалификацията започна добре, приключи кошмарно. Бухалки на земята... разочарование. Седмо място. А нощта преди финала... била е безкрайна. Убеден съм. Страхът от провал бавно се е прокрадвал в главите.
Кои обаче се боят от провала?! Само готовите за теста. Сигурно не им е хрумвало, че именно тези мисли са най-голямото доказателство, че са подготвени за онова голямо, последно изпитание.
Едва ли са си давали и сметка, че в Рио ще са с едни гърди пред съперничките си още преди старта. Те минаха през ада в Израел, горчив, но безценен житейски опит. „На европейското те израснаха с години за няколко минути”, каза Вера Маринова тогава.
Отстрани обаче е лесно. Друго е, когато върху себе си изпитваш товара на огромната отговорност към отбора си, към нацията си, към Цвети Стоянова.
Финалът дойде. Момичетата играха блестящо, бяха „бетон”. След това – сълзи, радост, щастие, огромно облекчение.
Медал! Бронз като злато.
Един детайл от състезанието ми направи най-силно впечатление. Изпълнението на ленти. Финалът на съчетанието ми се стори леко различен. В този момент чух от телевизора коментаторския глас: „Умница!”
Какво се случва – Християна Тодорова трябва да направи голям скок, да хване лентата и да завърши красиво. Хриси прави малък скок, защото уредът не е хвърлен добре и рискува изпускане. В този миг тя взима най-важното решение. Затова е умница. Предпочита да бъде наказана с 1 десета заради спестения скок, отколкото да заложи на карта цялата комбинация.
А без тази комбинация... няма медал.
Любомира Казанова
Тя е онази, по която се изля тонове помия, сещате ли се? Онова момиче, за което не един и двама написаха, че е изместила от състава Цвети Стоянова заради връзките на баща ѝ в спорта. И заради това Цвети се разклатила психически.
Да върнем лентата – на европейското в Израел.
Кой ще е този луд треньор, който два дни преди „генералната репетиция” за Олимпиада да се лиши от основен състезател, за да фаворизира „парашутист”?!
Любомира трябваше за няколко дни да научи мястото на Цвети, да влезе, да играе. Да воюва с огромното напрежение върху себе си.
Игра безупречно в Холон. Не искам и да знам какво ѝ е било. Когато се запознахме в Израел, освен болката и страданието, в очите ѝ виждах и страх. Боеше се дали ще успее да помогне на останалите да сбъднат мечтата си - медал от Рио.
Успя, Любомира! Не само, че успя, но и беше перфектна. Не трепна, нито за миг, при дебюта си на олимпийската сцена. Поздравления.
„Всъщност Бубето е големият герой”, похвали я капитанката Маевска след бронза.
Бъдещето
Изглежда безоблачно. Стратегията е начертана, курсът – зададен. Вече се работи по изграждане на новия ансамбъл. Събран е разширен състав, който тренира с доказали се хореографи. Опитът на Казанова в следващия ансамбъл ще е безценен.
Работа, нови мечти и пак много работа пък стоят пред индивидуалистката Невяна Владинова. Тя е откритието на Игрите. Изуми всички с хладнокръвие и стабилност в Рио.
А ние отново ще чакаме големите първенства – европейски, световни, олимпиади. Ще стискаме палци и ще се радваме. Без да знаем много за пътя до почетната стълбичка.
Странен спорт е художествената гимнастика...
Станах му фен.
