Зима. Преспи. Политически страсти. Усложнена международна обстановка. Гол директор.
Но на кого му пука за всички тези глупости, щом Валери Божинов запее? След три кратки клипа държавата вече не е същата. Всъщност две държави, ако включим и братята сърби. А кой знае още колко очи са вперени в мониторите навред из Балканите.
Не е трудно да си представим и израженията на бившите съотборници на Божинката в колоси като „Ювентус” и „Манчестър Сити”, докато опитват да проумеят както точно виждат и чуват.
Песента на Валери разтърси из основи съзнанието на българина. Удари право в сърцето - като хайдушките песни на Ботев. Или като „Песента на колелетата” на вечния разказвач Йордан Йовков. И ако Петко Р. Славейков проплака „Не пей ми се”, на Божинов определено му се пее. И още как.
От друга страна романтичната балада „Трепни” никога няма да бъде същата. Дано Цеца Величкович се е нарадвала на славата, защото занапред минава на заден план. Все пак в историята на музикалната индустрия е пълно с примери за кавъри, станали далеч по-популярни от оригинала.
Но да се върнем на семантичния анализ. Или по-просто казано - нека се упражним върху непреходния въпрос „Какво е искал да каже авторът”.
Първо - да се опрем на очевидното. Изброяват се няколко ключови персонажа - Божигол, Тони Найка, Иконата, Асенчо Таксито, Владо Гаджев...Двама от субектите в творбата са директно назовани. Божигол всъщност е лирическият „аз”, Владо Гаджев също си го знаем и тук няма нужда от уточнения.
Прякорът Иконата очевидно е препратка към човек в тясна връзка с божественото, духовното. Някой, който е или праведен до степен на канонизиране приживе, или сам функционира като своеобразен храм. Ето защо смело можем да предположим, че тук авторът визира самия Благой Георгиев-Джизъса.
Тони Найка и Асенчо Таксито обаче остават обвити в пълна мистерия. Поне на пръв поглед тези енигматични персони не са широко известни в публичното пространство. Голямата загадка е дали прозвищата „Найка” и „Таксито” бележат нещо прозаично - като професията на приносителите си, или са произлезли от съвсем различни житейски ситуации.
Тълкуването на глобалното послание също може да се търси многопосочно. Ако просто се плъзнем по повърхността, Божинов вероятно отправя ритмични закани към свои стари приятели и съперници на терена за мини футбол. Но ако се гмурнем в по-дълбоките пластове, кой знае какво ще открием. Скрити внушения за бъдещето на българския спорт или дори протестен вик срещу срива на ценностите в българското образование...
Дотук с литературно-музикалната критика. Разбира се, опитите да си обясним необяснимото са напълно обречени. Имаме един футболист, който се забавлява в автомобила си, а след това клиповете плъзват из глобалната мрежа. И вместо да му благодарим, че поне за минута ни отскубва от преспите и гнусните истории, които ни заобикалят отвсякъде, ние взехме да обсъждаме интелекта и вкуса му.
Хора, та това е Валери Божинов! Самият той няма никакви, ама никакви претенции във въпросните сфери. Божинката е футболист, нападател. И се справя добре - от началото на сезона се е разписал 5 пъти в 22 мача за гранда „Партизан”. Всички други страсти са съвсем излишни и нека не отиваме напразно от „Трепни” към „Разпни го”.
