В заключителния етап на сезон 2015/16 „Реал” Мадрид изглеждаше като отбор, срещу когото трудно може да се намери противодействие. Съзвездието от футболисти в бели екипи се забавляваше на терена. След като на 4 януари Зинедин Зидан застана на треньорския пост, „кралете” постигнаха 22 победи в 27 мача до края на кампанията. Триумфираха в Шампионската лига за 11-и път, а макар да не спечелиха титлата в Испания, се бориха за нея до последно.
Усмивките и радостта, които видяхме минути след финала в Милано през май, изчезнаха мистериозно в началото на новия сезон. За подобряване на атмосферата в тима не помогна дори и успехът във финала за Суперкупата на Европа срещу „Севиля”. Дни по-късно в испанските медии отново „заваляха” слухове за неразбирателство, скандали и проблеми в отбора. Бейл се чувствал недооценен, Бензема бил недоволен, Кристиано се сърдел на Зидан, в съблекалнята се говорело на висок тон.
Ясно е, че в много от тези публикации истината или е силно преувеличена, или дори изобщо липсва. Ясно е също така обаче, че „белите” имат някакъв проблем и той не трябва да бъде подценяван.
„Реал” стартира кампанията с пет поредни победи и много специалисти прогнозираха, че успешната серия ще продължи дълго, достигайки рекордни измерения. И точно тогава на „Сантяго Бернабеу” пристигна „Виляреал”, който взе точка след 1:1. Последваха още три равенства в период от 8 дни – с „Лас Палмас”, „Борусия” Дортмунд и „Ейбар”.
И в четирите срещи играта на „белите” бе посредствена, далеч от определението „световна класа”. Липсваше им онази решителност, която по принцип е заложена в идентичността на клуба. Да, след мача с „жълтата подводница” се виждаше позитивна промяна, но не и в нужното количество.
Срещу „Ейбар” дори и тази малка искрица бе изчезнала. Игра без самочувствие, без увереност, без идея. Отсъствието на Лука Модрич се усети незабавно. Без него „Реал” нямаше вдъхновение, а в последните минути играчите на Зидан изглеждаха като изцедени лимони, и то срещу непретенциозен съперник, който до неделния двубой не бе отбелязвал гол на именития си съперник.
Феновете на мадридчани със сигурност са осъзнали колко важен за тима е и винаги оставащият в сянка черноработник Каземиро. Бразилецът получи доверието на Зидан още през миналия сезон и не разочарова, осигурявайки баланс не само в полузащитата, но и като цяло в играта на отбора. В неделя и Каземиро го нямаше на терена, а с това изчезна и равновесието.
Равновесие, което позволяваше на Тони Кроос да показва най-доброто от себе си. Срещу "Ейбар" ефективността му бе драстично намалена. В последните минути германецът едва ходеше и с мъка изпълняваше дори ъгловите удари.
В допълнение Иско отново се провали с гръм и трясък, пропилявайки пореден шанс да се докаже. Оценката бе направена от публиката по трибуните, която го изпрати със силни освирквания.
А най-притеснително е, че абревиатурата на великото трио BBC за момента звучи просто като спомен за онова, което тримата големи причиняваха на съперниковите защити в близкото минало. Бензема се лута по терена, Роналдо записва най-слабия си старт на сезон в „Ла Лига”, а Бейл, въпреки гола си, е в слаба форма и е безидеен.
От нищото „кралският клуб” бе свален на земята, и то от сериозна височина. За радост на „белите” кампанията едва започва и време за промяна има. Важните мачове тепърва предстоят, както и моментите, в които ще бъдат решени титли и купи. А този състав на „Реал” е напълно наясно как да играе на върха на възможностите си точно тогава, когато трябва.
