Може да е само игра, но за Методи Шуманов това е най-великата игра. Авторът пише за футбол, football и fußball, включително и по страниците на „Гардиън”, FourFourTwo и 11Freunde. Тази година е част от магистърската програма „Спортен маркетинг” към университета на „Реал” Мадрид, даваща ексклузивен достъп до кухнята на един от най-богатите клубове в света...
В разгара на най-голямата управленска криза в Испания от 70-те години насам, когато страната избира пътя на демокрацията след смъртта на ген. Франсиско Франко, „Реал” Мадрид и „Барселона” са смятани от мнозина за футболното олицетворение на два политически полюса.
„Реал” е символът на централната власт, представлявана от правителството на Мариано Рахой, докато „Барселона” е футболният флаг на каталунската революция за независимост.
В Испания обаче, когато опре до спорт и политика, нещата никога не са еднозначни и истината никога не е изцяло бяла или черна. А има много повече от 50 нюанса сиво...
Така например, в основаването на „Реал”, гордостта на столицата, „любимия клуб на Франко”, главни действащи лица са... двама братя каталунци. Карлес и Жуан Рубио са собственици на магазин в Мадрид, в задната стая на който се провеждат първите събрания на клуба през 1902 г.
За феновете на „Барселона” едва ли има по-омразна фигура от тази на ген. Франко, подложил Каталуня на жестоки репресии по време на управлението си между 1939 и 1975 г. Същият този ген. Франко обаче става причина клубът да не изчезне завинаги от футболната карта на Испания, като го спасява от фалит.
В началото на 50-те години на миналия век ръководството на „Барса” решава да построи нов стадион по примера на големия си съперник „Реал”. Първоначално предвиденият бюджет от 67 млн. песети се оказва крайно недостатъчен, а до момента, в който „Камп Ноу” отваря врати през 1957 г., проектът се е оскъпил с над 400% и е достигнал нечуваната за онази епоха сума от 288 млн. песети. Над 50 млн. от тях са взети като заем от феновете на клуба.
За да изплатят дълговете, шефовете на „Барселона” се надяват да продадат терена, върху който се намира старият стадион „Камп де Лес Кортс”. Впоследствие на негово място трябва да бъдат построени жилищни сгради. Но се оказва, че според тогавашните закони на въпросния периметър земя няма как да се издигнат кооперации, освен ако теренът не получи нов статут. След продължителни юридически спорове в крайна сметка такъв е издаден от специална комисия, председателствана от... самия ген. Франко.
От последвалата сделка “Барса” печели над 200 млн. песети, с които погасява голяма част от заемите си, за да се превърне впоследствие в един от най-успешните отбори на планетата.
Колкото до ген. Франко футболните му пристрастия, първият покровителстван от него клуб е „Атлетико Авиасион”, отборът на испанските военновъздушни сили. Днес той е по-известен като... „Атлетико” Мадрид.
Точно 60 години след събитията около строежа на „Камп Ноу” Испания и нейният клубен футбол се намират на съдбоносен кръстопът. Президентът на „Барселона” Бартомеу подкрепя независимостта на Каталуня, макар и не толкова отявлено, колкото един от бившите си предшественици – Жоан Лапорта. В същото време обаче Бартомеу е категоричен, че клубът трябва да остане част от Ла Лига. И как да е иначе, след като отборът получава по 150 млн. евро на сезон от телевизионни права. Представяте ли си какво ще се случи, ако тимът заиграе в първенството на Каталуня или се присъедини към лигата на Андора, каквито информации също се появиха?
Някои местни медии дават за пример „Монако”, който е част от френския шампионат. С тази разлика, че тук казусът е далеч по-сложен, защото трябва да се приложи не само спрямо „Барселона”, но и спрямо „Еспаньол”, „Жирона” и всички останали каталунски клубове в испанските дивизии. Разбира се, обратното твърдение също е вярно – без Меси и компания Ла Лига би загубила огромна част от своята футболна и маркетингпривлекателност.
А Бартомеу може да е привърженик на отделянето на региона от Испания, но според онлайн изданието Hoy Aragon президентът на „Барса” вече е побързал да премести седалището на фирмите си извън Каталуня. Информация, която босът на лидера в Примера дивисион категорично отрича. Истината? Кой знае. Ясно е само, че когато става дума за футбол и политика в Испания, тя никога не е изцяло черна или бяла...
