Той е автомобилен състезател, филантроп и баща. Победител в състезанието "24-те часа на Льо Ман", основател на няколко благотворителни организации – една от тях в България. Обича да помага за развитието на младите. Пристрастен към адреналина, намира пълната свобода в екстремните спортове и преживявания.
Той е Ник Левентис – човекът, който извън светлините на прожекторите се успокоява и вдъхновява от музиката на Боб Марли, опитва се да намира повече време за двете си малки момчета и въпреки че 38-годишният Ник е роден във Великобритания, нарича България своя втора родина.
Един от най-близките му хора е наш сънародник: "Людмил беше куриер с мотоциклет във Великобритания. Видял е катастрофа, в която приятел на баща ми е бил жертвата. Друг шофьор го блъска и бяга. В този момент Людмил започва да го преследва, настига го и му взима всички данни. 6 месеца по-късно той прие да отиде на вечеря, за да му се отблагодарят, а аз случайно присъствах. Бях толкова впечатлен от жертвоготовността му към непознат, че го поканих да бъде мой шофьор, а в последствие стана дясната ми ръка”.
Сега Ник е в България заради инициативата „Не на агресията на пътя”, организирана от неговата фондация „.Вълшебен свят”.
„Хората си мислят – колкото по-яростен съм, толкова по-бърз ще съм. Най-хубавото нещо на моторните спортове и картинга е, че отчитат времето на обиколката, така че можеш да видиш разликата. Ако минете обиколката, докато сте ядосани, ще останете изумени колко по-бавни сте, отколкото ако сте спокойни. Също така, ако човек е ядосан, цялата му енергия на пътя е насочена към яростта. Ако се случи нещо, което да го разсее – например дете, което пресича, птица, която прелита, шансовете да забележите тези неща са много по-малки”, коментира Ник.
Според него липсата на образование и разбиране е в дъното на проблема с агресивното шофиране в България. „Другият проблем е полицията. Да, хората трябва да разбират проблема, но полицаите са тези, които трябва да прилагат законите. Нещо, което ми прави впечатление в България и изобщо в района, защото доста пътувам из Източна Европа, е това, че като направиш нещо лошо на пътя, можеш да се измъкнеш от полицията, като си платиш”, допълва той.
Във Великобритания имаш 12 точки и за всяко опасно действие на пътя или превишаване на скоростта отпадат по 3 точки. Останеш ли без нито една, губиш книжката си за 18 месеца. Полудневен курс по безопасно шофиране означава 6 месеца по-малко наказание.
Самият Ник има драматичен живот. Деменция отнема майка му, най-добрият му приятел загива на „Льо Ман”, тежка контузия на гръбнака го отказва от професионалните ски на 23 г.
През 2010 г. той и отборът му печелят едно от най-тежките автомобилни състезания – "24-те часа на Льо Ман". „Адреналинът може да е твоят най-добър приятел и най-лошият ти враг. Всичко е до това да го насочиш в правилната посока”, смята Ник.
Левентис печели „Льо Ман” с отбор на име „Стракка Рейсинг”, създаден от самия него две години преди състезанието и кръстен на фермата на баба му в Кипър. Там е живяла баба му. До 103-годишна възраст.
Какво значи да си филантроп? Според Ник всеки може да бъде такъв – даже и да не помагаш материално, позитивното отношение е достатъчно, за да усмихнеш някого, а това е постижение. В същото време, той смята, че в наши дни заради социалните мрежи голям процент от тези жестове са само пиар.
През 2010 г. Ник Левентис скача благотворително с парашут от 19 000 метра. Скокът е от хеликоптер над Еверест. След него успява да събере над 100 000 евро за деца, държани в робство: „Бях изумен от мащабите на детска експлоатация в Тайланд. Там не ставаше въпрос просто за проституция, а за детска проституция, в която бяха засегнати и момичета, и момчета. Взимаха ги от Бирма, където имаше гражданска война в онзи момент”.
Кой е съвременният герой за Ник Левентис? „Може би един от най-големите герои за мен е Боб Марли. Когато бях на три единствено неговата музика можеше да ме успокои. Защото свръхактивно дете. Като малък прекарвахме много време на Карибите, където слушах много реге. После кръстих по-големия си син Марли, а малкия – Зион. Боб Марли има невероятен отпечатък върху живота ми – музиката ми влияеше страхотно, историята му – също. Той е от тези личности, които са успели да свържат толкова много хора”.
