Камелия е доктор. Делян е адвокат. Йордан е мениджър в компютърна фирма. Какво е общото между тях ли ?
„Открих удоволствието от дългите бягания, започнах да се пускам на все по-дълги дистанции.”
„Аз се фокусирам върху планинските маратони, които изискват по-голяма издръжливост.”
„Есента ми престои участието на маратона в Ню Йорк.”
И тримата обичат да бягат!
При -10 или при +30. В парка, по булеварда или в планината – обстоятелствата нямат значение за Камелия. Тя просто харесва да бяга. Навсякъде... И бяга всеки ден. На 29 е, в последните три години работи като специалист по образна диагностика
„Работата е свързана с много напрежение и много и стрес. Харесва ми. Винаги съм искала да бъда доктор”, казва тя.
Когато не е в болницата, Камелия е на тренировка. Никога не се е състезавала професионално, но вече е придобила навиците на истински атлет.
Тренировката ѝ започва малко след 10:00 ч. на едно от любимите ѝ места за бягане - в Борисовата градина. Времето е прекрасно за 60 минути крос. Камелия бяга почти всеки ден и разнообразява тренировките.
„Това е моето хоби, начинът ми на живот. Общо взето ме откъсва от стреса, от напрежението, от битовите проблеми и ми създава чувство на свобода и безгрижие”, казва тя.
Камелия казва, че при този тип тренировки - продължително бягане, в началото темпото трябва да е по-бавно, а в края на дистанцията - по-бързо. Тя вече два пъти е бягала маратон – 42,195 км. Има постижение от под 4 часа на класическото трасе в Атина. До края на годината планира да бяга още два маратона и да подобри личния си резултат.
Камелия е една от многото. Любителското бягане в България става все по-популярно. Все по-повече хора тичат и се организират все повече състезания за непрофесионалисти. Маратонът на София, който се провежда през октомври, е най-масовото спортно състезание в страната. А за последните шест години участниците в него са се увеличили близо 15 пъти. През 2012 година на трите дистанции – 10 км, 21 км и класическата 42,195 км - участват едва 220 души. В последното издание на състезанието стартират над 3 200 атлети.
„Това е промяна на културата, на мисленето на младите хора. Има прилив на големи бегачески групи в страната, които имат желание да се изявяват и да се явяват на състезания”, казва директорът Даниел Дуков.
От площад „Батенберг”, а не както беше досега пред стадион „Васил Левски”, ще стартира следващото издание на маратон София. Заради многото желаещи да бягат трасето беше променено, а атлетите ще правят по-големи, но по-малко на брой обиколки.
„Тази стара обиколка от 10 км вече е твърде малка и затова трябваше да намерим начин да намерим обиколка с по-голям километраж и ще бъде 21 км”, обяснява Дуков.
Освен в София, състезания на най-престижната дистанция – 42,195 км - се провеждат в Пловдив, Плевен, Варна и Стара Загора. А ежеседмично в страната се организират различни кросове, планински бягания, надпревари по шосета, ултрамаратони, щафетни бягания. В България няма точна статистика за броя на състезания, както и няма обща за всички надпревари организация, която да ги управлява.
Едно от най-достъпните състезания е от веригата на „5kmRun” – те са всяка събота в четири града в България. За разлика от другите надпревари, в някои, от които таксата за участие достига до няколко стотин лева – в „5kmRun” записването е безплатно. На едно от тези бягания срещаме Делян. Загрява. Предстои му да бяга 5 км.
„Основна грешка на много бегачи е, че още в началото тълпата ги увлича и те бързо се изморяват. Така че мисълта ми е да запазя темпото си”, разказва той.
В състезанието участват над 200 души – с различни възможности и различни цели. Опитните атлети казват, че при дългите бягания състезанието е с дистанцията, а не с конкуренцията.
„Когато видиш финалната линията, създава еуфорично усещане. Ето го финала. Появяват се сили”, казва още той.
Той бяга от няколко години - вече е стартирал на всички видове състезания. На шосе, на писта, в планината. Голямата му гордост обаче е маратонът в Токио. Преди четири години завършва състезанието - едно от най-масовите и престижни в света.
„Целият град се беше изсипал по улиците. Хората бяха донесли напитки. Момичета бяха донесли плюшени мечета, за да ги пипаш за късмет. Цялата тази атмосфера е невероятна”, спомня си той.
Надпреварата в японската столица е сред шестте най-силни в света заедно с тези в Лондон, Ню Йорк, Бостън, Чикаго и Берлин. Тези състезания са Големият шлем на бяганията и са обединени в обща верига.
Маратонът е единствената спортна дисциплина, където абсолютните аматьори и любители могат да се състезават рамо до рамо с най-добрите бегачи в света. А зрителите по трасето на всяко от шестте бягания надвишат 1 милион души.
Най-силните атлети в тези дисциплини са африканци. Родените в Кения и Етиопия състезатели доминират в повечето надпревари по дълги бягания – причината не е еднозначна – тези атлети са генетично издръжливи, раждат се и живеят на голяма надморска височина, традиционната им храна е подходяща за спортове с издръжливост и не последно място – бягането за тях е основна възможност за социален и финансов възход.
За любителите пък е важно да не следват сляпо тренировъчни програми на най-добрите. По-пълноценно е да тренират според собствените си възможности иq както казват, опитните бегачи – да слушат тялото си.
Йордан си е поставил за цел всяка година да бяга поне по един маратон. Той е бивш професионален атлет. Сега тича само за удоволствие.
„Много е лесно, взимам чифт маратонки и сутрин рано или вечер излизам да бягам. Дългото бягане се прави на ниска скорост и се прави с група 5-6 човека, може да си говорите да разменяте опит.”, казва той.
За Йордан голямото предизвикателство е есента. През ноември ще бяга с още 50 000 души на маратона в Ню Йорк. А сега, седем месеца по-рано, е идеалното време за началото на подготовката.
„За маратон трябва да се готвиш дълго време. Не може просто да решиш просто ей така да отидеш да бягаш”, споделя той.
Атлетите са категорични, че бягането е най-достъпният спорт, но крие своите рискове за начинаещите.
„Въпреки че бягането изглежда сравнително елементарно от гледна точка на планиране и подготовка, защото е лесен спорт... Ако направиш грешка в подготовката и в тренировъчния план, може да претендираш и да загубиш удоволствието от бягането”, разказва Йордан.
„Различните хора търсят различно нещо. Едни търсят социален контакт. Идват заради приятели. Други идват, за да тренират сериозно. Всеки има различни цели и различни амбиции”, разкрива треньорът Калин Стоянов.
Но накрая всички се стремят към едно - високо спортно постижение.
„Трябва да знаят, че основното е да не се отказват. Имат дълъг път пред себе си, но има едно правило, че никога не става по-лесно. Просто ти ставаш по-добър”
