на живо

15 години от свирепата контузия: Ивет е по-силна от всякога

На 15 юни 2005 г. в Атина Лалова лежеше с раздробено бедро и с 38-сантиметров пирон в крака

15 юни 2005 г., интензивното отделение на болница в Атина. Огромните лешникови очи на Ивет Лалова току-що са се отворили. Най-бързата бяла жена в света (б.а. - Лалова официално е призната за такава заради времето от 10.77 сек през 2004 г. и четвъртото място на 100 м в олимпийския финал в Атина), лежи с раздробено бедро. Не мисли нищо. Усмихва се. Губят ѝ се мигове от инцидента. На висока скорост по време на загрявката на турнира „Циклитирия" помита свой колега. За да предпази него, контузва себе си по начин, който сковава от ужас световната спортна общественост.

Ивет диша равномерно, за да не ѝ призлее от миризмата на болница. И чака присъдата на лекарите…

Така започват моите "На 38 см от Ада“, посветени на изумителната Ивет Лалова, която е едно от чудесата на световния спорт и на нашето време, а ние всички сме късметлии да бъдем нейни съвременници.

Статията е писана на 9 юли 2016 г., а днес – на 14 юни 2020-а, се навършват точно 15 години от свирепия инцидент в Атина. Освен че проходи и се научи да бяга отново, за тези 15 години Ивет успя накратко да постигне следното:

Три олимпийски участия, плюс олимпийски финал, четири медала от европейски първенства и европейска титла, два финала на световни първенства на открито.

Това е само "малка" част от всичко, което великата Ивет постига, изправяйки се отново на крака и захвърляйки патериците. Две години ѝ отнема да го направи и да се завърне на пистата. Отнема ѝ много повече да си върне увереността и бързината.

Снимка: Lap.bg

Две неща обаче никога не губи, дори и прикована към болничното легло: храбростта на сърцето и усмивката. Нищо, че минават дълги месеци и години, в които усмивката ѝ е потопена в сълзи. От мъка, от болка, от яд.

Ивет обаче е една. И в редовете по-надолу сме събрали най-значимото, което тя ни дари като постижения и радост през последното повече от десетилетие. А да има българка сред най-бързите жени на планетата, в най-уникалния спорт, в спринта, който е признат за "черешката на тортата" в Царицата на спортовете, това наистина е изключително. И невъзможно за постигане, ако фамилията ти не е Лалова и не си родена, за да не спираш да вървиш. НАПРЕД. Да летиш. И да познаваш цената на всяка стотна от секундата.

Снимка: Getty Images

Европейското в Хелзинки 2012 – втората ѝ континентална титла

28 юни 2012 г., трибуните на олимпийския стадион в Хелзинки жужат като пчели в кошер. Долу на пистата камерите следят финалистките на 100 м. Едно, второ, трето... Безизразни лица като по калъп, сковани от напрежение. Операторите са отегчени. Бързат да покажат и последната. И тогава - хоп! Една-единствена сред осем грее усмивката на Ивет. Дежурната целувка и за публиката. И жест, по-силен от думите: показалец пред устните. Молба за мълчание. Зов за тишина. Знак на съдбата. Наречете го, както желаете.

Пистолетът гръмва и осем чифта бързоноги крака се отлепват от стартовите блокчета. Пред тях има само едни 100 м и някакви си секунди надбягване с вятъра. Момичето с пръста върху устните тръгва бавно, до 80-ия метър изостава. След това печели. Шампионка е. Отново е най-бързата жена в Европа. Първата българка в историята с континентална титла в късия спринт от първенство на открито.

Снимка: Getty Images

Лондон 2012 – третото ѝ поредно олимпийско участие

В Лондон Ивет завършва втора в своята четвъртфинална серия на 100 м, изравнявайки най-доброто си време за сезона от 11,06 сек. Отпада на полуфиналите като завършва 19-а в крайното класиране. На 200 м постига най-добрия си резултат за сезона още в сериите – 22,91, а 22,98, за които бяга на полуфинала, я оставят шеста и не ѝ стигат за финал.

Снимка: Getty Images

Световното в Москва 2013 – проклетата една стотна не ѝ достига на два пъти

И на 100, и на 200 м, Ивет остава… девета. На едно място под чертата от осемте, които спорят за медалите и в двата спринта! Любопитното е, че и в двете дисциплини на нея не ѝ достига точно по… една стотна, за да е сред финалистките, съответно с времена от 11,10 сек. и от 22,81 сек.

През 2013-а обаче Ивет отново прибира още един медал, който добави към богатата си колекция – бронз на 60 м на европейското първенство в зала – 7,12 сек. – нейн личен рекорд на тази дистанция.

Снимка: Getty Images

Световното в Пекин 2015 – първото ѝ участие на финал в шампионат на планетата

100 м

Ивет започва вихрено в Пекин и записва най-добър резултат за сезона на 100 м – 11,09 сек. още в квалификациите. След това отпада на полуфинал. Българката обаче не е казала тежката си дума, а кулминацията предстои, защото се задава надпреварата в по-силната ѝ дисциплина – бягането на 200 м.

200 м

В Пекин Ивет поставя най-добър резултат от 22,54 сек., с който се класира за полуфиналите. Там вдига летвата много, много по-високо с фантастично време от 22,32 сек. – нейн личен рекорд и място във финала! В битката за медалите се класира седма (22,41), но не това е най-важното: Лалова се превръща в едва третата българска атлетка на финал на 200 м на световно първенство и първата, която бяга на финал на 200 м през последните 28 години след Надежда Георгиева, която остава осма в Рим през 1987 г.

Снимка: Getty Images

Европейското в Амстердам 2016 – два финала, два сребърни медала

100 м

Ивет печели сърцата на нидерландската публика с изключително бягане още на полуфиналите: 11,26 сек., след което го подобрява и във финала, в който с 11,20 се нарежда втора, непосредствено след местната любимка Дафне Схипърс.

200 м

В полуфиналите Ивет спира хронометрите на 22,57 сек. – отново нейно най-добро време за сезона. На финала остава със сребро, с резултат от 22,52 – подобрявайки пак личното си време за годината и водейки оспорвана битка с друга голяма спринтьорка от континента - Дина-Ашър Смит (Великобритания). За Лалова това е втори значим медал от европейски първенства след златото от Хелзинки и първи на 200 м в историята на българската лека атлетика от европейски първенства.

Снимка: Getty Images

Рио 2016 – четвъртото поредно участие на олимпийски игри и отново финал

При четвъртото си поредно участие на олимпийски игри в кариерата великата Ивет Лалова достига за втори път до финал! След двата ѝ финала на 100 и 200 м в Атина 2004, 12 години по-късно, в Бразилия, тя е сред осемте най-бързи жени на планетата, които бягат на 200 м. Още на полуфиналите Ивет поставя най-добро време за сезона от 22,42 сек. и светът отново е в краката ѝ, а България няма как да бъде по-горда със своето златно момиче.

Снимка: Getty Images

Световното в Доха 2019 – нова страница в историята и нов финал

На 35 години, в своето седмо участие на шампионат на планетата на открито, Ивет доказва, че е сред най-бързите жени на земното кълбо и че не съществува предел на нейните възможности! Спринтьорката ни, която е сред суперзвездите в Доха и една от най-търсените от журналисти и фенове, влиза в битката за медалите в по-дългата, но коронна нейна дисциплина със седмо време - 22,58 сек.

А филма "Живот на спринт", за който репортерът Димитър Тасев и операторът Николай Кънчев влязоха в света на летящата към пети олимпийски игри Ивет Лалова, можете да изгледате ТУК.