13 май 1990 г. - един съвсем обикновен ден за целия свят, но не и за Югославия. Балканската страна, създадена след Първата световна война, включва в себе си Сърбия, Хърватия, Словения, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Черна гора, както и две автономни области тогава Косово и Метохия (днес държавата Косово) и Войводина, се разпадна след няколко кървави войни с хиляди жертви.
Един от най-тежките конфликти е между сърби и хървати. По време на сраженията между 1991 и 1995 г., след които Хърватия се превръща в самостоятелна държава, смъртта си намират на 22 000 души.
Едва ли можем да се доверим безрезервно на твърдението, че един мач може да разпали дотолкова страстите, че от него да започне война. Факт е обаче, че именно срещата между "Динамо" Загреб и "Цървена звезда" на 13 май 1990 г. винаги е била сочена като такава. Футболен залог в мача няма, тъй като белградският отбор си е осигурил шампионката титла няколко дни преди това.
Феновете на двата тима открай време таят неприязън едни към други. Често се стига до боеве между агитките и сблъсъци на трибуните. В условията на толкова тежки неразбирателства и националистически настроения от началото на 90-те години на ХХ век, поредният скандал е неизбежен. А всичко започва преди срещата.
3000 привърженици на "Цървена звезда" пристигат в Загреб предвождани от Желко Ражнатович-Аркан. След година той ще се превърне в един от командирите на сръбските доброволчески отряди, които воюват за запазване на териториалната цялост на бивша Югославия. В неговите редици ще се запишат предимно фенове на белградския гранд.
Месеци преди това "Звездашите" обаче ще опитат да подразнят агитката на "Динамо" и най-върлите фенове от "Бед Блу Бойс". Пристигайки пред стадион "Максимир", те скандират "Ще убием Туджман!" (б.а. - Франьо Туджман е бивш президент на Хърватия и един от предводителите на движението за независимост на страната) и "Загреб е Сърбия!".
Точката на кипене феновете достигат на стадиона. Сръбските привърженици са настанени в долната част на стадиона, а на балкона са хърватските. Стига се до чупене на седалки, хвърляне на бутилки и камъни. И така, докато феновете не нахлуват на терена. Мачът не е започнал, футболистите на "Звезда" са в съблекалнята, а тези на "Динамо" загряват.
Полицията се намесва, за да прекрати размириците. Футболистите на домакините се опитват да бранят своите фенове, като в този момент се "ражда" знаменитата снимка, на която Звонимир Бобан от "Динамо" рита служител на реда, хванал привърженик от "Бед Блу Бойс". Заради това свое действие футболистът е изваден от националния отбор на Югославия за предстоящото световно първенство, но в Хърватия става национален герой.
"Реагирах на тази голяма несправедливост, която се случи и беше толкова очевидна. Човек, който има минимално достойнство и изпитва национална гордост не може да гледа безучастно", разказва след години той.
Сблъсъците се местят пред "Маскимир", където все повече полицаи са мобилизирани, за да разтърват сърби и хървати. Равносметката е шокираща - около 200 ранени, повече от които полицаи, задържаните са 100 души.
И двете страни и днес имат различни версии за боя. Според сърбите, хърватите са ги провокирали, а Франьо Туджман е бил в основата на организацията. Според хърватите, Аркан и феновете на "Звезда" си били натоварени със задачата да създадат безредици от Свободан Милошевич - председател на Председателството на Централния комитет на Съюза на комунистите в Югославия. Целта е ясна: да се повиши напрежението, за да бъдат оправдана агресията, според едните на югославската полиция, а според другите - на сепаратистки настроените хървати.
Един мач, стотици ранени и началото на една от най-кървавите войни в новата история на Европа!
