Бившият пилот от Формула 1 Алекс Занарди спечели поредния си златен медал от параолимпийски игри в сряда - само ден преди 15-ата годишнина от ужасяващата катастрофа, при която губи двата си крака и едва оцелява. 49-годишният италианец финишира първи на 20 км в категорията H5 (ръчно задвижвани колички). Титлата му в Рио де Жанейро е трета в колекцията му след тези от дебюта му в Лондон преди 4 години.
"Обикновено не благодаря на Бог за подобни неща. Смятам, че Той има по-важни задачи, да които да се погрижи - коментира шампионът. - Този път обаче вдигнах очи към небето и Му благодарих. Чувствам се невероятен късметлия, животът ми е една безкрайна привилегия".
Занарди е двукратен шампион в американските серии Champ Car, които днес се наричат IndyCar. Той има 41 старта във Формула 1 в периода 1991-1999 г. Двата му крака бяха ампутирани над коляното, сърцето му спря СЕДЕМ ПЪТИ, а в организма му остана само литър кръв след шокиращия инцидент в Германия на 15 септември 2001 г. Алекс водеше колоната, когато загуби контрол над своя Reynard-Honda в последните обиколки. Канадецът Алекс Талиани се вряза в автомобила му с над 350 км/ч.
"Колата се раздели на две. Аз също. Половината, в която бяха краката ми, се отправи в друга посока", спомня си пилотът.
В болницата прочитат последното му причастие. Две години след катастрофата обаче Занарди се завръща на фаталната писта "Лаузицринг" и прави 13-те обиколки, които не успява да завърши по време на онова състезание.
След края на автомобилната си кариера открива новата си страст - състезанията с колички. "Най-напред ми бе просто любопитно. След това обаче се запознах с моя треньор - скромен и мъдър човек. Качества, които липсваха на самия мен. В процеса на съвместната ни работа постигнахме огромен прогрес. Тренирах усилено за игрите в Лондон. Страстта ми към спорта остава все същата. Печеля, защото обичам да се състезавам. Алергичен съм към думата "невъзможно".
"След катастрофата останах в болницата 48 дни. Направиха ми 16 операции, всяка от които продължи най-малко 4 часа. Невероятно, но в тялото ми не се разви нито една инфекция! Когато ме изписаха, бях в ужасно състояние. Месец по-късно обаче посетих ортопедичния център, за да ми изработят протези - разказва Алекс. - Наложи се отново да се уча да ходя. Отне ми цяла година, а после веднага започнах да мисля за други неща. Например пак да седна в състезателен автомобил. След тестовете ясно осъзнах, че искам да участвам в надпревари. Те просто са в кръвта ми".
