Шумно рекламираното правило за четирима българи в титулярния състав от новия сезон във футболната Първа лига всъщност не се отнася за... българи. Анонсираната глоба в размер на 400 000 лева за клубовете, които не го спазват, също не фигурира в новия регламент. Отделно е заложена вратичка определени отбори въобще да не бъдат санкционирани, дори и да не пуснат нито един българин в нито един мач. А в пълен противовес със заявеното намерение за развитие на родните кадри - ограничението за картотекирани играчи извън Европейския съюз се вдига за всеки, който плати символична сума.
Това става ясно от публикуваната 17 дни преди старта на сезона Наредба за първенствата и турнирите по футбол в системата на БФС. И по-конкретно от Раздел V - Условия за участие в държавните първенства и турнири. Член 20, ал. 11 гласи:
Всеки отбор от Първа лига задължително започва всяка среща от Първа лига с включени в тимовия лист минимум петима състезатели, отговарящи на поне едно от изискванията на ал.9, т.2 (местно тренирани футболисти, независимо от възрастта), т.3 (футболисти без изискване за тренираност, отговарящи на изискванията за участие в националните отбори на България, независимо от възрастта) и т.5 (неограничен брой футболисти, родени след 01.01.2004 г., които са: а/ тренирани съобразно чл.55, ал.29 и ал.30; б/ състезатели без изискване за тренираност, отговарящи на изискванията за участие в националните отбори на България.), като поне един от тях задължително отговаря на изискванията на т.5. В стартовия състав започват най-малко четирима от посочените общо петима футболисти.
Накратко - въпреки представената от БФС информация, че елитните клубове ще бъдат задължени да използват минимум четирима българи в титулярния си състав, това въобще не е така. И не само защото самата дума "българин" не фигурира в текста. В случай че фигурираше, наредбата щеше да влезе в директно противоречие със законодателството на Европейския съюз. Но за това ще стане дума по-долу.
Вместо "българи" в текста се говори за "местно тренирани футболисти", както и за "футболисти, отговарящи на условията за участие в националните отбори на България".
Да разгледаме първата категория. Според дефиницията в Наредбата, става дума за футболист, който в периода между 15 и 21-годишна възраст, независимо от неговата националност и възраст, е бил регистриран в БФС за период от три пълни сезона. Тоест това са играчи, картотекирани за поне три години в български клуб(ове) преди навършване на 21.
На пръв поглед на този критерий следва да отговарят български играчи, продукт на детско-юношеските школи на родни отбори. Да, но не само. На критерия ще отговаря и всеки талант от която и да е точка на света, пристигнал у нас на крехка възраст и регистриран във футболната ни система.
Ето и само един конкретен пример. В началото на годината договори с Ботев Пловдив подписаха нигериецът Абрахам Емануел Оджо и котдивоарецът Баба Н'Дайе. И двамата са на по 18 години, а от клуба съобщиха, че договорите им са "дългогодишни". "Привличането им е част от дългосрочната стратегия на клуба за развитието на млади таланти", се посочва още в съобщението.
Ако Оджо и Н'Дайе останат в Ботев или преминат в друг български клуб, в началото на 2028 г. ще могат да бъдат използвани в титулярния състав, без това да е в противоречие с новото правило. И докато са със статут "местно тренирани", дори ще могат да играят за националните отбори на родните си страни.
Както се подразбира, двамата африканци далеч не са изолиран случай. И нищо чудно част от родните тимове да се обърнат именно към тази стратегия - привличане на съвсем млади таланти от други континенти.
Само преди няколко дни членът на Изполкома и кмет на Враца Калин Каменов изрази позиция, че българските футболисти имат нереални финансови изисквания спрямо качествата си. И допълни, че за отбори като местния Ботев привличането на млади чужденци често се оказва по-добър ход заради съотношението цена-качество и заради по-голямата вероятност за трансфер в чужбина.
Впрочем подобно правило (но без задължително започване в титулярния състав) е в сила за европейските клубни турнири под егидата на УЕФА, както и в доста от националните първенства на Стария континент, включително Висшата лига на Англия.
УЕФА позволява картотекирането на максимум 25 футболисти, като минимум 8 от тях трябва да са така наречените homegrown players. И тук не е задължително (а и няма как да бъде заради законите в ЕС) те да имат местно гражданство, а само да са били картотекирани в клуб, асоцииран към съответната национална федерация в период от 3 години между 15 и 21-годишна възраст.
Правилото във Висшата лига е на практика същото като на УЕФА. Достатъчно е да споменем, че homegrown players за Англия са... Пол Погба и Жерар Пике. И двамата минават през академията на Манчестър Юнайтед, но това не им пречи да оставят ярка следа в националните отбори съответно на Франция и Испания.
Сега да разгледаме втората дефиниция - футболисти, отговарящи на условията за участие в националните отбори на България. Тук ситуацията е още по-сложна. Според Правилника на ФИФА за статута и трансферите е необходимо съответният играч да отговаря на поне едно от условията (освен да притежава българско гражданство):
1. Да е роден на територията на България
2. Един от родителите му да е роден в България
3. Един от бабите/дядовците му да е роден в България
4. Да е живял непрекъснато поне 5 години в България след навършване на 18-годишна възраст.
Но това не е всичко. Футболистът не трябва да е играл официален мач за друг национален отбор на ниво мъже.
Ако данните на един от водещите уебсайти за футболна статистика transfermarkt.com са верни, то в елитните ни клубове има чужденци с български паспорти, които покриват изискването дори в момента. Има и такива, които ще го покриват в рамките на следващите две години.
Именно през 2027 година Бърнард Текпетей и Вандерсон Цунами ще имат правото да играят за националния отбор на България. Нападателят на Лудогорец има български паспорт и е играл за Гана, но за последно през 2017 година. Десет години по-късно БФС може да изиска от ганайската федерация правата му да бъдат освободени.
Капитанът на Левски пък ще навърти 5 години у нас на 1 януари 2027 година и ще може да облече екипа на България. От тази дата и двамата ще покриват изискванията на БФС и използването им в титулярния състав няма да е в противоречие с въпросното правило.
Сред родените в чужбина футболисти, които имат правото да играят за България, е доскорошният защитник на Славия Велко Йеленкович. Негов баща e бившият играч на Литекс - Небойша. Велко е роден в Нови Сад и има мачове за страната си, но вече е български национал. Той е част от младежкия отбор.
Любопитна е и санкцията, предвидена от БФС за клубовете, които не желаят да спазват "указаното в ал. 11".
ФК, който не желае да спазва указаното в предходната ал.11, в началото на спортно-състезателната година уведомява писмено и декларативно администриращия орган, с което се задължава да заплати такса в размер, равна на сумата от солидарното плащане от УЕФА, която се полага на един клуб от Първа лига за сезон 2025/2026 в срок до 30/06/2026г. На ФК, който не спази условието в хода на първенството, се присъжда служебна загуба 3:0 в конкретната среща.
До този момент президентът на БФС Георги Иванов, както и представители на самите клубове упорито споменаваха сумата 400 000 лева като потенциална глоба за неспазване на правилото. А Лудогорец единствен открито декларира, че няма да го спазва и е готов да понесе санкцията.
Вместо конкретна сума, в текста е записано "такса в размер, равна на сумата от солидарното плащане от УЕФА, която се полага на един клуб от Първа лига".
Въпросните средства са предназначени за отборите на Стария континент, които не участват в основната фаза на европейските клубни турнири (етапите след предварителните кръгове и плейофи). Размерът им се определя от резултатите на представителите на съответната страна в трите надпревари под егидата на УЕФА - Шампионска лига, Лига Европа и Лига на конференциите.
В началото на 2025 година по тази програма елитните клубове си разделиха по 192 000 евро. В разпределението обаче не участва именно Лудогорец, който игра в групите на Лига Европа и на практика заработи почти цялата сума за България във фонд "Солидарност".
И така, от наредбата не става категорично ясно - ако даден клуб участва в групова фаза и през новия сезон (опциите са отново Лудогорец, Левски, Арда и Черно море), как ще бъде санкциониран за неспазване на правилото при положение, че не му се полага сума от солидарното плащане на УЕФА? Казус, по който следва БФС да внесе уточнение.
Стигаме и до тихомълком увеличения лимит за картотекирани футболисти с паспорти извън Европейския съюз.
ФК от Първа лига имат право да записват до 5 (пет) състезатели с професионални договори, които са граждани на държави извън Европейския съюз, в тимовия листа на футболна среща. Използването на повече от 5 (пет) такива състезатели, но не повече от 7 (седем), е възможно само при условие, че клубът е подал в Българския футболен съюз писмено заявление, в което посочва колко състезатели над регламентираните 5 ще използва, не по-късно от 7 (седем) дни преди началото на сезон 2025/2026. За всеки състезател извън ЕС над броя от 5 (т.е. за 6-ия и/или 7-ия), клубът заплаща такса в размер на 40 000 /четиридесет хиляди/ лв.
През последните години ограничението беше за петима играчи извън ЕС, но вече срещу повече от скромните за футболните стандарти 80 000 лева всеки български клуб ще може да използва седем. И - забележете, въпросната сума не се заплаща на мач, месец или полусезон, а еднократно.
