"Никога не забравяй!" - с това послание голяма част от сърбите отбелязват датата 24 март. През 1999 г. на този ден започват бомбардировките от страна на НАТО на територията на тогавашна Югославия.
Тези 78 кошмарни нощи в Белград, когато са атакувани редица стратегически цели като отговор на сръбската агресия в Косово, един от най-известните и успешни спортисти в света - лидерът в световната ранглиста по тенис и победител в 18 от турнирите от Големия шлем Новак Джокович, прекарва заедно със семейството си в... мазето.
Преди дни Ноле не пропусна да отбележи датата, публикувайки снимки на паметника на Вечния огън в сръбската столица, издигнат в памет на загиналите близо 1200 души (между 400 и 500 от тях цивилни, по сръбски данни).
"Помня тези дни добре. Ще ни трябва доста време, за да проумеем как се промени историята", написа Джокович.
Бомбардировките съвпадат с 12-ия рожден ден на бъдещия номер 1 в тениса. По това време Джокович и семейството му живеят в малък апартамент в квартал "Баница" в югоизточната част на Белград. Преди няколко месеца Новак се върна във високия блок, който днес е украсен от графит с неговия лик, както и този на дядо му Владимир.
Вместо да покани снимачния екип в апартамента, Ноле реши да ги заведе в мазето.
"Точно под дома ни е мястото, където прекарахме поне 15-16 нощи по време на бомбардировките. Цяла лудост е като си представиш колко много хора трябваше да слязат тук и да се скрият от опасността, която идваше от небето. И днес си е такова, каквото беше преди 20-тина години. Всички от сградата с около 50 апартамента, идваха с децата, с всички и нямаше много място", разказва любимецът на Сърбия.
Джокович е най-големият син на Сърджан и Даяна. По-малките му братя Марко и Джордже през 1999 г. са съответно на 8 и 4 години.
"Преди 7-8 години слязох тук за последно и спомените нахлуха. Бях много малък. Страхувах се много, не се чувствах в безопасност. Емоционално не бях стабилен. Просто не знаеш какво ще се случи в следващия момент. В първите няколко дни страхът се чувстваше осезаемо, много хора плачеха и трепереха от нерви. След 5-6 дни хората започнаха да пеят, да играят карти и просто да приемат, че това е реалността, че трябва да идват всяка нощ тук, да се молят нещата да с подредят. И да намират позитивното", разказа още той.
Бомбардировките над тогавашна Югославия завършват със споразумението в Куманово на 10 юни 1999 г. Две години по-късно той изиграва първия си мач на ниво за националния си тим на Купа Дейвис, а през 2003 г. започва професионалната му кариера.
