Преди ден Кубрат и Тервел Пулеви посетиха боксов клуб в един от най-бедните райони в Танзания, а децата дълго ще помнят срещата си с братята. Българите не пристигнаха с празни ръце - носеха ръкавици и тениски за малчуганите, за да може да са по-близо до мечтата си да бъдат професионални боксьори.
Въпреки липсата на всякакви нормални условия за тренировка и нормален ринг, децата показаха желание и ентусиазъм. Именно това накара Кубрат и Тервел да отидат и допълнително да закупят боксови круши. За консултант им служеше треньорът на малчуганите.
След срещата Тервел Пулев написа емоционален пост в социалните мрежи, с който изрази тъгата си от видяното, която му напомнила за неговите първи години в бокса.
"Днес посетихме местна боксова зала в Дар ес Салаам, където условията бяха потресаващи за нашите представи. Но съвсем нормално за държава с 80% крайно бедни и оцеляващи с 3-4$ на ден хора. Затова занесохме боксови пособия, които да послужат на децата, трениращи бокс в района.
Треньорът се оказа с доста сериозна визитка - олимпийски шампион от Мюнхен 1972 г.
Снимка:
Instagram
На въпрос към него "Какво ти даде държавата, когато спечели олимпийската титла?", той ни отговори без думи, а с жеста "ръкостискане".
Сега той е човекът, който създава млади шампиони в танзанийския град - ще го различите в бяло облекло с шапка на снимките.
За мен лично да видя пламъка в очите на тези хора, със страст за бокс и за успеха на ринга, а не за парите е дежа вю. За миг изникна паралел в съзнанието ми с времената, когато аз прохождах в бокса и началото на 90-те години в България.
Помня добре, тогава нямаше много възможности може би за повечето хора у нас, реденето на опашки с купони за храна в хранителните магазини, режим на тока и т.н.
Но също така насочен от моя баща към бокса, пламенно гледах боксовите турнири "Странджа", кубинските боксови легенди на живо в София (зала "Универсиада"), олимпийските игри по телевизията и съм мечтаел някога да бъда там, на този ринг.
Снимка:
Instagram
Днес, гледайки малките деца, които посетихме, се върнах в тези времена несъзнателно. Но оценявам пътя, който съм извървял до тук и знам какво ми е коствало, колко труд, пот, език на омразата, усилия, "преглъщане" на ситуации, сваляне на килограми, да те отритват шефове, защото не им правиш "мили очи", а даже назоваваш истините пред медиите, да изтърпиш труден човек, който ти е треньор в продължение на години, контузии, интриги и лицемерие на "малки" хора, кръв, спаринги, аркади и много други, които даже съм забравил.
Но всичкото това с една-единствена цел!
Не за пари, а за мечтите, които искаш да сбъднеш, за успеха, като такъв в един нелек спорт и заради страстта, която неминуемо идва с първите спечелени детски състезания и мачове!", пише Тервел, а в друго съобщение е категоричен:
"Важно е колко голямо е сърцето, а не колко струват кецовете върху краката ти. Ако въобще имаш късмет да имаш кецове... Шапки долу за тези деца и техните треньори."
