Димитър Бербатов - име, превърнало се в емблема на една цяла епоха в българския футбол. Нападателят официално сложи край на кариерата си през 2019 г., но това не означава, че е забравил какво е да си част от най-силния европейски клубен турнир - Шампионската лига.
Организаторите на надпреварата, която през сезон 2019/2020 навлиза в елиминационната си фаза, а всички най-интересни мачове може да гледате пряко в каналите на bTV Media Group, се обърнаха към българина, за да им разкаже какво е усещането да си сред най-добрите.
"Когато слушаш химна на Шампионската лига, светлините на стадиона, вечерно време, може и малко дъжд да вали. Започваш да се чувстваш фантастично. Искаш да играеш футбол. Особено, ако играеш срещу голям отбор. Искаш да премериш своите сили. Това е форматът, в който се срещат най-добрите отбори, играят най-добрите футболисти. Това е мястото, в което можеш да разбереш колко напред си стигнал в развитието си като футболист и като отбор", категоричен е Бербатов.
"Известен с първото си докосване и изключителното спокойствие с топката - Димитър Бербатов има уникален стил, с който краси Шампионската лига в 60 мача", се казва в неговото представяне. Бербо е бил част от надпреварата с тимовете на "Байер" Леверкузен (през сезон 2001/2002 играе с тима на финал в Шампионската лига срещу "Реал" Мадрид), "Манчестър Юнайтед" (през сезон 2008/2009 играе с "червените дяволи" на финал срещу "Барселона") и френския "Монако".
"Техниката на докосването, която имах, съм я тренирал пред блока. Излизах и само това правех - хвърлях топката нагоре и я спирах, хвърлях и спирах с крака. Така се роди докосването ми, което впоследствие развих. Винаги, когато имаше някаква сложна топка към мен или трябваше да отиграя с едно докосване, нямах проблем. Това беше 90% от нещата, които правех. Като израствах то се надгради, като един навик. И в последствие, в професионалната ми кариера, много ми помагаше, защото първото докосване е много важен аспект във футбола. Отделно от това - визията за играта, да "четеш" играта 2-3 хода напред, са все неща, които трябва да развиваш колкото се може в по-ранна възраст, за да ти станат навици и в играта на футбол да си 2-3 хода напред", разказва българинът и добавя още:
"Да не показваш емоция е пак тренировка, нещо, което другите хора не виждат как се случва. Много пъти съм бил нервен, много пъти съм бил изплашен, но съм го прикривал. Не съм искал да показвам какво усещам и какво чувствам. Това е било моя начин"
Любовта му към футбола се заражда още в детска възраст, а баща му Иван му подарява първата топка, която той мисли за... шапка.
"Първата топка ми я подари баща ми. Тя беше като изненада. Не беше топка, като топка. Беше увита в хартия, не беше надута и изглеждаше като шапка. В първия момент помислих, че е шапка. Докосвайки я, веднага разбрах, че е топка. Късаше се постоянно, защото играеше на асфалт, нямахме тревни игрища и трябваше да я шием постоянно, да се грижим за нея. Тя ни беше домашният любимец. Но бяхме много щастливи", спомня си той в предаването за Шампионската лига.
