Река Тара криволичи величествено във втория по големина каньон в света, след Гранд Каньон в Колорадо. Каньонът и река Тара се намират на територията на Черна гора и Босна и Херцеговина.
Водите на Тара са забележителни не само със своето пълноводие, но и със своята чистота и прекрасни цветове. Извираща в карстов район, водата е доста студена и през лятото. Това не спира любители на рафтинга да се спуснат по нея. Нещо повече, мястото е една от най-добрите дестинации за този вид екстремен спорт.
Това е причината да се отправим към нея и да изминем около 1200 километра в двете посоки за да почувстваме силата на Тара. Пътувам с малка група, съставена от любители и вече обръгнали в бурни реки хора. Колкото и да се опитваме да си я представим, гледката която се разкрива е забележителна. Сините цветове на фона на зелени гори, спират дъха.
По думите на нашия водач Веселин Пауновски, именно в Тара е мястото където е изпитал в най-голяма степен силата на реката, нищо че се занимава от години с рафтинг. При пълноводие, дори местните не смеят да се спускат по нея. Тази пролет обаче той и още няколко души са го направили.
На нас ни предстой спускане в далеч по-спокойни води. Никога не съм правил това. Снимал съм рафтинг на Кресна, но за да почувстваш силата на водата трябва да се качиш в лодката. Докато се носиш в началото в спокоен участък ти се струва лежерно. Тогава идва моментът на истинското предизвикателство.
Влезеш ли в първия бързей, всичко се променя. Интересно е и как се променят и тези от нас, които са любители. Променя се изражението на хората. Всички стават някак си сериозни и емоцията те завладява. Вълните си играят с лодката, която подскача като играчка в реката. Серия от команди следват една след друга и място за отпускане няма. Ляво напред, дясно назад. Всички да гребат напред или назад.
Рафтингът е отборна работа. Това е чудесно занимание за сплотяване на хората. Това си мисля всеки път, когато трябва да преодолеем някой труден участък. Невниманието се наказва. Наказва се и безотговорността. Така е при всяко занимание на хората в опитите им да покоряват природните дадености. Дали ще се катерят, плават в морето, летят във въздуха с парапланер или ще се спускат по бурните речни води, изисква се отговорност.
Пример в това отношение е Веселин Пауновски. Когато се запознаеш с него и видиш забавните плитки на брадата му, лесно може да си направиш погрешен извод, че е от онези луди глави, които си търсят белята. Зад привидно флегматичното му поведение се крие професионализъм.
Това разбирам в момент в който в близост до нас се преобръща лодка с туристи. Без колебание в бурните води на бързея, скача от нашата лодка на преобърнатата лодка на туристите. Всички от неговия клуб в този момент започват да работят като отлично подготвен отбор. Всичко което правят е да помогнат на бедстващите.
Следват команди, вадене на мъж и жена от водата, събиране на гребла и за финал, оказване на първа помощ на брега на пострадал човек. В критична ситуация се вижда най-добре с кого си имаш работа. Тази ситуация ме кара да съм абсолютно спокоен.
Случилото се ме кара да се замисля и е добър пример за всички хора, които с лека ръка възприемат хората, които се занимават с екстремни спортове за някакви луди и безотговорни хора.
Веселин е още един от всички онези с които ме е срещал живота и показва, че не просто може да им се има довериие, но са отговорни професионалисти. Такива имаме като планински водачи, спасители и всякакви други. Затова и той винаги говори за правила и се възмущава от практиките на местни водачи на река Тара, които не спазват правилата. Забележително при него е и това, че той се грижи и подготвя млади хора да бъдат като него.
Да преценяваш при един екстремен спорт, къде е границата която не може да се прескача е най-големия показател за професионализъм.
Два дни в бистрите води на Тара не са просто екскурзия и екшън, както някой би си казал. Тава е вдъхновяващо преживяване от което може да си направиш много изводи. За силата на природата, за това как може да се справиш с нея и да получиш всичко, което само тя може да ти даде.
