Къде е най-подходящото място да се роди едно приятелство освен на бойното поле? Или в случая – между всеки удар на греблото във водата и пръските, които летят навсякъде.
Години по-късно Лазар Христов все още усеща солени следи по лицето си, когато се сети за Борислав Борисов.
Тези обаче са под очите му. Извират от душата. И са тихи.
С мъка.
Като едно никога неизречено финално „Сбогом!“…
Днес в поредицата ни „45 години шампиони“ разказваме за Борислав Борисов.
Пламъчето на човека, който ще цепи множество вълни, изгрява на 12 ноември 1954-а година. Мястото – Видин. Град, който непрестанно си шепне истории с река Дунав. Да се присъединиш към тях и да добавиш своята лична, е неизбежно. Именно това прави и Борислав Борисов – лидерът на четворката, която печели бронза в кану-каяка на олимпийските игри в Москва през 80-а.
Свързваме се с един от съотборниците на Борисов – Лазар Христов, който специално за интервюто спира дейността си на своя кораб, на който лови професионално риба. На едно пресягане от него е щурвалът, а с разказа ни пренася в един друг свят. Не на морски чудовища или за привидения на лунна светлина, а за стойността на дружбата – чиста и като клетва.
„Запознахме се през 72-а година. Той беше във Вида (Видин), а съм в Черно море (Варна). На републиканско първенство, пет километра, двамата бяхме един до друг. Аз станах първи, той стана втори и така нашето приятелство тръгна. И така до 80-а година“, съхранил е спомена Христов.
„Като състезател се отличаваше с качествата на водач на лодка – другите трима нямат поглед върху гонката. И само той: отляво, отдясно, темпото да даде – всичко зависеше от него“, все още цени ролята на своя приятел той.
„Само той ми даде кураж!“
„Карахме двойка. Класирането ни на 500 метра не беше слабо – 9-о място на олимпиадата. И като се прибрахме, първият лагер, януари месец, беше на Белмекен. Това вече 77-а година. Там аз се разболях от жълтеница.“
Тогава Христов изпитва жест на уважение и загриженост, за който твърди, че никога няма да забрави. Едно изречение, което му връща вярата:
„Не се отчайвай, ти ще се оправиш, всичко ще е наред!“.
„Той беше единственият, който… даже сега като го казвам…“, пълнят се със сълзи очите му.
„Знам какво ми е казал. И ме успокояваше – „Прибери се във Варна“. Изписаха ме, една година починах, пак започнах да тренирам и за три години участвах още на две световни и тогава пак отидох на олимпиада, в Москва.“
В столицата на тогавашния Съветски съюз мъжете, в състав и от първи до четвърти пост – Борислав Борисов, Божидар Миленков, Лазар Христов и Иван Манев, печелят бронза в гонката на 1000 метра. Това е първият медал в кану-каяка за България.
След кариерата си с гребло в ръка Борислав Борисов поема към аристократичния спорт – тениса.
Дълги години е инструктор в тенис клуб Левски, както и управител. Влага цялата си отдаденост и неслучайно хората казват „Боби беше Левски и Левски беше Боби!“.
В деня, в който си отива от този свят – 7 ноември 2024 г., той все така е в кабинета си до кортовете: посветен на мисията си да създава нови играчи, нови мечтатели.
„Много ми е мъчно за него“, едва започва Лазар Христов.
„Лошото е, че никой не говори за него. Никой не спомена, когато почина. Ако знаех, щях да отида на погребението му, каквото и да ми костваше!“, завършва той.
Животът е непредвидимо нещо.
И колкото и да си силен сам по себе си, винаги се помни този, който ти е подал ръка в точния момент.
Дори и да е човек, с когото общият ви път започва като опоненти.
Дори и вече да няма къде да се срещнете.
Освен може би сред морската шир, някъде отвъд хоризонта…
Затова трябва да разказваме! За да се помни!
Какви мигове са споделяли на състезания и извън тях, как е бил сформиран отборът за Москва и още с какво е блестял като човек Борислав Борисов – чуйте в интервюто.
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
