Спортист номер 1 с увреждания на България за 2018 г. - Денислав Коджабашев, заяви, че не се чувства в неравностойно положение, а "отговорни" за това са близките му, които го подкрепят по пътя към спортния връх.
През 2018 г. параатлетът спечели сребърен медал от световното първенство по тенис на маса за хора с увреждания и получи едни от най-ценните награди за представянето си у нас.
"Най-вече с второто място на световното първенство за хора с увреждания. Това беше една от целите ми - да вляза в призовата тройка. Постигнах този резултат, а след това дойдоха наградите - "Спортен Икар" и "Спортист на годината", каза Коджабашев в студиото на "Тази сутрин".
"От дете нося протеза на дясната ръка заради вродена липса на длан. Но така съм си изградил навиците, че не усещам, че имам увреждане, справям се с всяко едно нещо. Понякога малко бавно се случват нещата, но винаги намирам начин да се справям. Близките и приятелите са направили така да не разбера, че съм по-различен от тях. Още от дете, когато сме играли пред блока, в училище, всички са ме приемали такъв, какъвто съм. Не съм усетил някакъв комплекс от това нещо", разкри още той.
Спортът играе голяма роля в социализирането на атлета. Приключението на Коджабашев започна от масата пред блока, а в момента той се състезава на най-високо ниво и не спира да постига победи, като сребърният медал от световното първенство, който грее в колекцията му, в която има и две отличия за второ място от европейски първенства.
"Бях дете, когато започнах да спортувам. Моето детство е минало пред блока, с децата, играли сме всякакви спортове. Имахме една желязна маса, на която един от съседите организираше различни турнири. Аз проявих интерес, след това с баща ми отидохме в спортната зала. Треньорите видяха, че се справям добре", разказа той.
Коджабашев е наясно, че загубите също са част от спорта, но той успява да си извлече поуките от тях.
"Един спортист няма как да не загуби, всеки е губил и ще губи. Това е част от играта и това допълнително те изгражда като човек, като характер. Продължаваш да се бориш. Важно е хората около теб да ти говорят, да продължаваш напред. Мач след мач ставаш все по-добър, всяка загуба те прави по-силен, научаваш нещо ново и така до върха", категоричен е той.
Целта пред българския атлет и приятелката му и партньорка на масата - Мария Йовкова, е да спечелят квота за олимпийските игри в Токио през 2020 г. като смесена двойка и да се съревновават наравно с други състезатели без увреждания.
