Футболист номер 1 на България за 2019 г. - Димитър Илиев от "Локомотив" Пловдив, се надява скоро в българския футбол да има поводи за оптимизъм, въпреки че в момента този спорт у нас "боледува".
"По-лесно е да кажа какво има българският футбол в момента. Не съм аз човекът, който може да прави генерални изводи, но със сигурност от известно време българският футбол върви в доста сериозна низходяща градация. Може да заключим, че от последното "силно поколение", което през 2004 г. участваше на европейско първенство, има една много голяма суша от класни футболисти, каквито в близкото минало имаше. Европейското представяне на българските клубни отбори, като изключим един "Лудогорец", който държи фронта, също във всяко едно отношение има отстъпление. Да се надяваме, че в най-близко бъдеще ще има поводи за оптимизъм, защото всяка една нация минава през такива моменти на "боледуване". И се надявам в скоро време младите футболисти да започнат да излизат по-рано в чужбина. За мен това е ключът. Колкото повече футболисти играят в силни европейски отбори, толкова по-силен ще е националният отбор", заяви Илиев в предаването "Тази неделя".
Най-голямата мечта за него си остава дебют в националния отбор, като се надява да може да помогне на "лъвовете" да се класират на европейското първенство през 2020 г. Шансът е чрез победи в плейофите през март.
"За един футболист най-голямата чест е да защитава националната фланелка. Имам доста мачове в юношеските формации и знам какво е да играеш за България. Надявам се в най-скоро време да получа шанса да дебютирам. През годините смятам, че е имало периоди, в които съм заслужавал да бъда повикан, но не съм получавал повиквателна. През 2019 г. я дочаках. За съжаление още не съм дебютирал, така че в краткосрочен план това е най-голямата ми амбиция - да помогна с моите качества националният отбор да изглежда по-добре", категоричен е той.
За първи път в историята призът "Футболист на годината" попада в ръцете на играч, който не е дебютирал с националната фланелка.
"Донесе ми изключителна гордост и чест. Наредих се до велики имена в историята на българския футбол и в частност до една от най-големите легенди и икона на нашия клуб - Христо Бонев. Името ми да седи редом до такива величия е много специално. 2019 г. беше специална за мен и за любимия ми отбор. Завоювахме първа в историята Купа на България, отдавна не бяхме играли пред пълен стадион европейски мачове. Във всяко едно отношение 2019 г. беше перфектна за мен и за отбора, като цяло", категоричен е Илиев.
През 2004 г. Илиев заминава за Лондон, където кара проби в "Челси". Но до договор така и не се стига.
"Бях на двуседмични проби. Смятам, че се представих доста добре. Имаше конкретна оферта към мен, към тогавашното ръководство, но, поради една или друга причина, не се стигна до преминаване в Англия. Естествено, че това за мен е изпуснат шанс. Един млад футболист на 16 години и с качества, ако отиде да работи на такова високо ниво, със сигурност шансът да направи по-сериозна и голяма кариера се увеличава. За мое нещастие това не се случи и в последствие търся предимно причините в мен. Загубих доста години от развитието си, не получавах достатъчно игрови минути, което спря по-доброто ми развитие. Със сигурност този шанс, който пропуснах, се отрази на живота ми", спомня си Илиев.
Днес той е улегнал и знае кои са най-важните неща в живота му извън футбола. Опитва се да прекарва всяка свободна минута с дългогодишната си любов - неговата съпруга Мартина и двегодишния им син.
"Много хора смятат, че съм по-затворен, по-трудно завързвам нови запознанства, но, когато се опозная с някой и го приема за по-близък, мисля, че съм доста отворен и показвам същината си. Със съпругата ми сме 11 години заедно, женени сме от 2 и половина. Синът ми е на 2 години. Те са най-голямото ми щастие. Всяка свободна минута гледам да я прекарвам с него, защото покрай лагери и пътувания, ценното време със семейството доста се отнема", каза той.
