Докато се разхожда край репортерите, Есам Ел-Хадари си позволява лека усмивка и отхапва от ябълката, която държи в лявата си ръка. Жест на пълно удовлетворение на човек, който съзнава, че е свършил работата си перфектно. Вратарят тъкмо е пратил Египет на финал за Купата на Африка с две спасени дузпи. Той определено познава това чувство - пази за националния отбор на страната си вече 20 години.
Когато дебютира на международната сцена (26 март 1996 г.), неговият колега и съперник в сряда вечерта (талантливият страж на Буркина Фасо - Куаку Кофи) все още е бил на 6 месеца от своето раждане...
Ел-Хадари се превърна в най-възрастният участник на турнира за Купата на африканските нации, когато се появи като резерва още в първия двубой на Египет. Вече е на 44 години, а рефлексите му са все така блестящи. Самият Есам обяснява спортното си дълголетие с упорита работа и добри гени.
През 1998 г., когато вратарят печели първия си трофей в турнира на Черния континент, най-младият играч на настоящия състав - крилото на "Стоук" Рамадан Соби, е едногодишно бебе. Всъщност Ел-Хадари има дъщеря точно на неговата възраст. Ветеранът обаче е категоричен, че отношението му към всички съотборници е еднакво. "Приемам ги като братя. Прегръщам ги и им давам съвети, защото това е част от работата ми като капитан. Разликата в годините няма никакво значение, когато сме в съблекалнята или на терена."
Може би най-високата оценка за качествата му идва от самия Дидие Дрогба. Веднъж нападателят, наказал куп звездни вратари в Европа, определи Есам като "най-класния противник".
Евентуалната победа на финала срещу Камерун или Гана ще означава пета титла за стража, който вдигна трофея през 1998, 2006, 2008 и 2010 г. Към момента той поделя рекорда от четири триумфа с бившия си съотборник Ахмед Хасан, а ето че има шанс да се откъсне сам на върха.
Индивидуалните му постижения също са впечатляващи. Например сухата мрежа в продължение на 10 часа и 53 минути - от четвъртфинала през 2010 г. до изравнителното попадение на Аристид Бансе в сряда. Със 153 мача той е и рекордьор по участия за Египет. Само Джиджи Буфон, Икер Касияс и саудитецът Мохамед Ал-Деая имат повече двубои за своите страни.
Някои от похватите му са легендарни. Предпочита да боксира топката при центрирания вместо да я лови, свлича се на тревата при всеки контакт и остава легнал по-дълго от необходимото. Всичко това, разбира се, е тактика за бавене на времето.
Преди дузпите в сряда вечер за пореден път пролича какво означава този човек за своите съотборници и за всички футболни фенове в страната си. Ел-Хадари е само на един мач от поредния си рекорд. Но не и от величието. Него е постигнал отдавна. Точно като древните фараони. Единственото, което го отличава от тях, е липсата на собствена пирамида. Поне засега…
