"Трябва да имаш пример – моят пример съм аз. Това, през което съм минал и преживял, тази подкрепа, не ми дава право да дам назад. Ще се боря, ще дам всичко от себе си!"
Запомнете тези думи. Те са на един мъж, който знае цената – на живота, на дните, на здравето, на самотата и на голямото приятелство, което се ражда само в спорта!
Три години не са малко време. За някои хора - достатъчно, за да се преобърне животът им. През 2017 година футболистът Иван Тодоров чува диагнозата - остеосарком на меките тъкани. С футбола е приключено, а изпитанията за тялото и духа на Иван продължават и до днес. Тази година на 11 юни, рождения ден на бившия футболист, първият съдийски сигнал в живота му отново е даден. Той основава фондация "Иван Тодоров".
"Възможността, която ще даде тази набрана сума – съм първо аз, за моето лечение, защото ще споделя пред вас, че то продължава. Средствата, които ще набере фондация "Иван Тодоров", ще отидат и за много други каузи. Тук всички се обединяваме, тук няма кой кой е, от кой отбор е. Да, хубаво е всеки да припознае себе си, да има кумири. Но това, което е фондация "Иван Тодоров"... става въпрос за хуманност, за взаимопомощ, за солидарност. Това, което аз получих през годините, беше страшно в добрия смисъл - цялата подкрепа, която аз получих – аз искам да я предам.", споделя Иван.
Първият човек, който протяга ръка към приятеля си от детството - за стартирането на онлайн благотворителен търг, е футболистът Михаил Александров. Родени на една дата, преди години футболната топка ги запознава. Тогава малкият Мишо е първа резерва във всеки момент, в който батковците имат нужда от него. Без да предполага, че един ден именно футболът ще бъде неговата професия, страст, мечта... Сега, 20-тина години по-късно, Михаил дарява безвъзмездно личната си колекция, събирана повече от 15 години, на повече от 80 футболни фланелки, сред които с имена като на Кристиано Роналдо, Лионел Меси, Христо Стоичков и още много други футболни звезди. В името на приятеля от детството.
"Няма футболист, който да не ми е казал – ти си ненормален, че го правиш това нещо. Аз съм си събирал тези фланелки, за да си направя една стая колекция с тях. В един момент реших, че моята цел ще бъде да ги събера и след края на кариерата ми да направя един наистина голям търг. Защо? Защото аз тези неща съм ги изживял, аз съм ги видял, почувствал, минали са през мен. А хора, които не могат да се видят с тези хора, да играят на тези мачове, могат по някакъв начин да получат това удоволствие. Казах си – аз ще ги окача тези фланелки на една стена и какво ще ги правя, само ще ми взимат място. Защо не направя нещо наистина важна за някой?".
През последните години Иван преминава през редица лечения и операции. Идеята за създаване на фондация се ражда по време на последното, иновативно лечение на Иван в началото на годината - в Китай, в разгара на пандемията.
"Бях изолиран от света. Сам със себе си по време на тази пандемия и дадох на себе си едно обещание – че аз ще се боря. Пристигнах тогава, когато в България за коронавирус се знаеше само по новините. Обявиха ме за луд, както и от посолството, включително и Мишо, но който ме познава знае, че съм луда глава в добрия смисъл. Отидох да се боря за живота си. Когато отидеш да се бориш за живота си – няма оправдание, извинение и няма какво да те спре. Спечелих китайците и цялата болница. Не ми разрешаваха да излизам, не заради друго, а защото на първия етаж, аз бях на четвъртия, всеки ден взимаха тестове за коронавирус. Наредя ли се на тази опашка, с моите заболявания – фаталният край при мен би бил доста по-бърз, отколкото при другите. Казваха ми: "Иване, ти си ценен, не искаме да те излагаме на риск и няма да излизаш от стаята". Много беше тежко, признавам. Не го казвам, за да получа милосърдие - бях сам със себе си. Изолиран 52 дни в болница, сам, 2 на 2.", спомня си Иван.
Иван се бори да оздравее, а Михаил да се върне възможно най-скоро на футболния терен, след като преди близо две години получава тежка контузия на коляното. От ценната си колекция, Александров не може да се раздели единствено с юбилейните вещи на Франческо Тоти и фланелката на Златан Ибрахимович.
"Това за мен е олицетворението за силна психика, каквато се стремя да бъда и аз. Просто моят начин за показване на това нещо е съвсем различен от неговия. Винаги съм се опитвал да му подражавам, въпреки че нашите характери нямат нищо общо. Другата е на Франческо Тоти, неговата юбилейна и маратонките – това са трите неща, които са в мен. Аз съм му фен... не знам дали не е и от първи клас, впоследствие стана така че беше накрая оценен в края на кариерата му – сега всички са фенове на "Барселона", "Реал" и Тоти."
Двамата приятели са заклети фенове на "Реал" Мадрид, но сред най-желаната фланелка за Александров, е била тази на…
"На Меси… трябва да благодаря на Владо Стоянов, тъй като той дълго време се лекува в Барселона. Намери ми я от доктора, който ни лекуваше и двамата. Преди аз да отида, много желаех да имам тениска на този човек, защото за мен това е най-добрият футболист в историята на футбола. Въпреки че съм луд фен на "Реал" Мадрид, не мога да го скрия това нещо и за мен този човек е извън рамките на нормалното и всяко нещо, което прави на терена, за мен е извънземно. Фланелката беше допреди няколко месеца при мен, докато не реших да му я дам… вече не знам дали да съжалявам или не но... /смеят се/", споделя Михаил.
Бившият футболист приема колекцията като наследство, но и като огромна отговорност.
"Не съм имал възможността да гледам Гунди, да му се радвам, слушал съм за него. Стоичков, Бербатов и Стилиян са може би най-добрите футболни примери, които едно дете може да има. Защото нали около това се обединяваме – примера. Историята с фланелката на Христо Стоичков е много интересна – много близък до мен човек се свърза, тъй като Ицо не е в България в момента. Много се зарадва, а това е тениската, с която игра на неговия юбилей, сантиментална тениска за него. Тениската на Стилиян... не толкова фланелката е стойността, а това че човек, който е преборил това тежко заболяване, който е минал по този тежък път, безрезервно се включва."
Доброто ражда добро. Доказателство е гимнастичката Катрин Тасева, която преди малко повече от година подкрепи Иван, като продаде на търг златния си медал и бухалките от Световната купа в София. Три месеца по-късно, Катрин влезе в студиото на "120 минути" без да предполага какво я очаква – нейните златни бухалки и ценният медал. Купувачът е поискал да остане анонимен, но обяснил, че всеки медал трябва да е при шампиона си. Тасева се трогна до сълзи от жеста. "Страхотен човек, страхотен жест", каза тя.
В името да помогне за каузата на Иван се включи и друг български спортист. Легендарният волейболист Любомир Ганев се раздели с един от последните му спомени от славната му кариера – шампионските маратонки от 1994 година, когато България дебютира в Световната лига по волейбол. Именно с тях Ганев е избран за най-добър изпълнител на начален удар, а България завършва на престижното четвърто място в най-комерсиалния турнир.
"Страхотна изненада, ето още един пример, за него най-вероятно са със сантиментална стойност от далечната 1994-а, емблематична за нашия спорт. Обещавам да намеря някой, който е най-подходящ за тях, защото номерът е предизвикателство – 49.5.", споделя бившият футболист.
А Михаил добавя – "Освен сам да си ги купи той, аз друг вариант не виждам."
Добрият пример. Двамата приятели се обединяват около тази идея. Това е и причината 31-годишният Александров, който е извън терените от лятото на 2018 година, да отказва да каже сбогом на любимия футбол. За футболиста е още по-важно да бъде правилният, вдъхновяващ пример в очите на двете си дъщери – Мия и Амая.
"Моята мотивация е много проста – тези две дъщери ще станат големи хора и тези големи хора, трябва да разберат, че в този живот трябва да се борим. Ако аз се откажа и им покажа, утре те в първия удобен момент, в който трябва да решат дали да продължат или да се откажат, те ще кажат: "Тати се отказа и аз ще се откажа". И още нещо, което е много важно за мен – преди да си легне голямата ми дъщеря, независимо какво се е случило, винаги трябва да си легне с усмивка."
На въпрос дали ще започне отново да колекционира тениски, Михаил отговори така:
"Малко ми е трудно предвид състоянието ми, тъй като две години не съм играл футбол и чисто и просто не мога да сменя фланелка с когото и да е… билети може да събирам, мога да ги късам."
С усмивка. Така ги запомнете тези две момчета. Едно приятелство, прераснало в обща кауза. Иван и Михаил са доказателство, че най-могъщата човешка сила е да си помагаме. Две момчета, които гледат в една посока, крачейки по пътя на доброто. Малък пример за един по-смислен свят.
