За всеки футболист обличането на националната фланелка би трябвало да бъде огромна чест и връх в кариерата. Времената обаче се променят... Играчите вече се водят от парите, отказват се от националния отбор, за да се фокусират върху клубната си кариера, или просто "сменят знамето". Някои от тях имат основателна причина, но при други случаят не е такъв.
Представяме ви една любопитна единадесеторка на футболисти, носили екипите на повече от един национален тим.
Вратар: Асмир Бегович
Започваме с резервния страж на английския "Челси", който е родом от Босна и Херцеговина, но когато е само на 10 години заживява в Канада. Впоследствие през 2007 г. Бегович играе за селекцията на "кленовите листа" (U20) на домакинското световното първенство. Две години по-късно обаче вратарят приема повиквателна от мъжкия отбор на Босна и Херцеговина. От 2009 г. насам Бегович е неизменен титуляр за балканската държава, като има зад гърба си и едно участие на Мондиал през 2014 г.
Десен бек: Таулант Джака
Таулант е брат на полузащитника на "Арсенал" Гранит Джака. Дуото има мачове за всички младежки гарнитури на Швейцария, но през 2014 г. пътищата им се разделят. Таулант следва корените си и заиграва за Албания, докато Гранит остава верен на Швейцария.
На Евро 2016 двамата се изправиха един срещу друг. Това се случи за първи път в историята шампионата на Стария континент.
Ляв бек: Фаузи Гулам
Защитникът на италианския вицешампион "Наполи" е роден във Франция, но родителите му са алжирци. Той има няколко мача за младежкия тим на "петлите".
През 2013 г. Гулам удържа на думата си и облича националната фланелка на Алжир, заявявайки, че никога не е имало дилема за коя селекция да играе. Оттогава досега бранителят има 5 гола в 23 мача за "пустинните лисици". Той помогна на тима си да стигне до осминафиналите на световното първенство в Бразилия през 2014 г., когато Алжир отпадна от бъдещия носител на трофея - Германия.
Централен защитник: Невен Суботич
Бранителят на "Борусия" Дортмунд има мачове за САЩ при U17 и U20, но избира да играе за Сърбия. Суботич е роден в Баня Лука, Югославия, в семейство на босненски сърби. Имал е възможност да облече екипа и на Босна и Херцеговина.
Дефанзивен халф: Джърмейн Джоунс
Роден във Франкфурт, с баща американски войник, установил се във ФРГ, и майка германка, Джоунс имал избор коя страна да представлява. Малкият Джърмейн живял известно време в Америка, после и в Германия заради развода на родителите си.
Дефанзивният полузащитник получава повиквателна от Бундестима през 2008 г. Приема я, изиграва още две срещи за действащия световен шампион, след което сменя Германия със САЩ. Оттогава той има 54 официални мача за "янките".
Полузащитник: Тиаго Мота
Халфът на френския ПСЖ е роден в Бразилия и има мачове за "Селесао" на турнира Голд Къп през 2003 г. През 2011 г. Италия, която по това време е обезкървена от няколко контузии в полузащита, изпраща повиквателна на Мота, чийто дядо по майчина линия е от Ботуша.
Мота приема, а ФИФА разрешава трансфера. За пет години Тиаго има 30 мача и едно попадение с екипа на "адзурите". Участвал е и на два големи шампионата със "Скуадрата" - Мондиал 2014 и Евро 2016.
Полузащитник: Оуен Харгрийвс
Оуен Харгрийвс е особен случай - на терена и извън него. Бившият играч на манчестърските "Юнайтед" и "Сити" е роден в Канада. Баща му е от Англия, майка му - от Уелс. На 16 години Оуен преминава в германския "Байерн" Мюнхен.
Харгрийвс облича екипа на Уелс за Milk Cup през 1998 г, но впоследствие, през 2001 г., влиза в историята, сменяйки "драконите" с Англия.
Така той се превръща в единствения национал на "Трите лъва", който не е живял в страната преди първия си официален мач.
Атакуващ халф: Кевин Принс - Боатенг
Също както и своя полубрат Джером, Кевин Принс - Боатенг има мачове за всички младежки гарнитури на Германия. Двамата носят и екипа на "Херта" Берлин. Принца обаче няма търпение да вземе ганайски паспорт и да заиграе за "черните звезди".
Това става през 2010 г., а оттогава футболистът на испанския "Лас Палмас" е записал две участия на световни първенства.
Дясно крило: Насер Шадли
Звездата на английския "Уест Бромич Албиън" участва в контролна среща между Мароко, откъдето са родителите му, и Северна Ирландия. Година по-късно обаче Шадли се преориентира. От 2011 г. той представлява Белгия.
Ляво крило: Джеймс МакКлийн
Имаме и втори основен играч на тима от Западен Мидлендс. Джеймс МакКлийн е родом от Северна Ирландия, за чиято селекция играе между 2008 и 2009 г.
Впоследствие той се забърква в огромен скандал, отхвърляйки възможността да играе за мъжкия отбор на страната. Вместо това Макклийн приема повиквателната на големия враг - Ейре. Резултатът от решението му: хиляди смъртни заплахи от гневни северноирландци, обявили го за предател.
Нападател: Диего Коста
Той сякаш привлича неприятностите... и светлината на прожекторите. Голаджията на "Челси" е един от пресните примери за смяна на националните отбори. Коста записва два мача за Бразилия, но след това обръща гръб на "кариоките" и заиграва за Испания, с което си навлича гнева на футболните фенове в 200-милионната държава. А те не са никак малко...
До 60-те години на миналия век правилата на ФИФА за смяна на националността не били стриктни. По онова време не било рядкост топиграчи да представляват повече от един отбор. Причината: тогава нямало значение дали футболистът е записал срещи за представителния тим на дадена страна.
Така Алфредо Ди Стефано играе за Аржентина, Колумбия и Испания, Раймундо Орси за Аржентина (в два различни периода) и Италия, Дарко Панчев за Югославия и Македония, Ласло Кубала за Чехословакия, Унгария и Испания, Ференц Пушкаш за Унгария и Испания, Луис Монти за Аржентина и Италия, а френската легенда Мишел Платини за "петлите" и... Кувейт.
