Германия и Италия винаги са били сред европейските и световни футболни сили. „Скуадрата“ има 4 триумфа на световни първенства и един на еврошампионати. Бундестимът пък може да се похвали с още по-богата витрина. Германия е 4-кратен световен и 3-кратен европървенец.
Немският национален отбор е страшилище, с което всички се съобразяват. Преди години бившият английски национал Гари Линекер каза следното: „Футболът е простичка игра. Двадесет и двама гонят една топка 90 минути, а накрая винаги печелят германците.“
Докато островитяните срещат сериозни трудности с Бундестима, не можем да кажем същото за италианците.
„Скуадра адзура“ нямаше загуба от Германия на голям турнир… до днес. „Адзурите“ бяха записали 4 победи и 4 равенства, но вече имат и поражение. Луд мач, завършил с изпълнение на 18 дузпи класира Германия на полуфинал на Евро 2016.
Бундестимът най-сетне сложи край на италианската прокоба - нещо, което безуспешно опитваше да направи повече от шест десетилетия.
В исторически план съперничеството между Германия и Италия е произвело велики мачове, предложили на зрителите повече емоции от този на Евро 2016. Първият двубой помежду им на голям шампионат е на Мондиал 62‘ в Чили и завършва със скучно нулево реми.
Всичко по-интересно започва през 1970 г. на полуфинала на Световното първенство в Мексико. Датата е 17 юни, а пред над 102 000 зрители на ст. „Ацтека“ Италия и Западна Германия (ФРГ) изиграват двубой, който впоследствие става известен като „Мачът на века“.
„Адзурите“ откриват резултата още в 8‘ минута чрез Роберто Бонинсеня и контролират развоя на събитията почти до последно.
В хода на срещата звездата на Бундестима Франц Бекенбауер се контузва и завършва мача с извадено рамо, фиксирано с превръзка, тъй като немците вече са изчерпали смените си.
Въпреки лошото стечение на обстоятелствата Германия не се предава и стига до изравнително попадение в добавеното време на втората част. Негов автор става защитникът Карл-Хайнц Шнелингер.
„Точно Шнелингер, точно Шнелингер“, крещи немският спортен коментатор Ернст Хуберти. Причината е, че тогава Шнелингер играе за италианския Милан, а преди това отново се е състезавал в Калчото – за Рома и Мантова. Това е и единственият гол на бранителя с националната фланелка.
Италия и Германия вкарват общо 5 гола в оставащите 30 минути футбол. В 94‘ Бундестима повежда с попадение на Герд Мюлер, но в рамките само на 6 минути, между 98‘ и 104‘ минута, „Скуадрата“ осъществява пълен обрат чрез Тарчизио Бургнич и Луиджи Рива, преди Мюлер да възстанови равенството в 110‘ минута.
Докато телевизионните канали показват на зрителите повторение на попадението обаче, Италия бележи гол, оказал се победен. Непокритият Джани Ривера се възползва от великолепно центриране на Бонинсеня и матира стража Майер - 4:3 за „адзурите“!.
През 1982 г. пред Германия се открива възможност за реванш. Бундестимът се изправя срещу Италия на финала на Мондиала в Испания.
Двубоят на ст. „Сантиаго Бернабеу“ започва с по-активни действия на италианците, за които е отсъдена дузпа, Антонио Кабрини обаче я пропуска. До почивката голове няма. През втората част, в 57‘ минута, Италия все пак повежда – Паоло Роси оползотворява нелошо центриране на Клаудио Джентиле и реализира - 1:0.
Германия се впуска напред в търсене на изравнителен гол, но вместо това Италия стига до нови два, дело на Марко Тардели и Алесандро Алтобели. Бундестима връща едно попадение в 83‘ минута чрез Брайтнер. Време за повече няма и Италия е световен шампион.
14 години по-късно Германия все пак си отмъщава на Италия. Двата тима се срещат в последен мач от груповата фаза на Евро ’96. Бундестимът вече си е осигурил място на елиминациите, но „Скуадрата“се нуждае от задължителна победа, за да продължи напред.
В 9‘ минута за „адзурите“ е отсъдена дузпа, при която вратаря на немците Андреас Кьопке отразява удара на Джанфранко Дзола. Италия продължава да атакува, но така и не успява да преодолее Кьопке.
Нулевото равенство изхвърля „Скуадрата“ от турнира, а германските медии излизат със заглавие „Кьопке – Италия 0:0“. Трагедията за тима от Ботуша е пълна, тъй като италианците играят с човек повече над половин час заради червения картон на Томас Щрунц.
През 2006 г. Италия отвърна на удара по особено болезнен начин. „Адзурите“ победиха Бундестима в полуфинална среща от Световното първенство в Германия.
Двубоят се игра пред 65 000 зрители на „Вестфаленщадион“ в Дортмунд. До тогава този стадион бе истинска крепост за немците, които нямаха загуба на него в 14 мача. 15-ият обаче завърши с поражение за Германия.
„Бяло-черните“ сърца бяха разбити в последните минути на продълженията. В 119‘ минута Фабио Гросо вкара за 1:0, а две по-късно легендата Алесандро Дел Пиеро сложи край на интригата и прати Италия на финал. Впоследствие тимът на Марчело Липи стана световен шампион.
През 2012 г. Италия отново натри носа на Германия в полуфинален сблъсък. Този път на Европейското първенство в Полша и Украйна.
„Адзурите“ надделяха с 2:1 в може би най-силния мач е кариерата на Марио Балотели. Ексцентричният нападател се разписа на два пъти, а начинът, по който отпразнува едно от попаденията ще се помни винаги.
