Живеем в свят, който парите почти са завладели. Няколко десетилетия бяха нужни на футбола, за да се превърне от царя на спортовете в бизнес за милиарди евро.
Английското първенство стана двигателят на тази грозна трансформация. Алчност, арогантност и самозаблуда - това е светът на Премиър лийг.
Клубовете вече не се съревновават с другите по отличия, а по финанси. Да си по-голям отбор означава да разполагаш с повече пари. Роман Абрамович, Шейх Мансур… всичко започна от Острова – люлката на футбола.
В тези условия един скромен тим, който миналата година беше на ръба на изпадането, накара богаташите да замълчат, а в стечение на сезона привлече и огромна част от неутралните фенове на своя страна. Един отбор стана шампион без гръмки трансфери, без големи претенции, а с колектив и усилена работа.
Неговото име е Лестър Сити - новият шампион на Англия. В следващите редове ще ви запознаем с някои от героите на „лисиците“:
Вратар: Каспер Шмайхел
Казват, че „крушата не пада по-далеч от дървото“. Когато баща ти е легендата Петер Шмайхел обаче, трудно се справяш с големите очаквания на хората. Това важеше с пълна сила за вратаря на Лестър Каспер Шмайхел... досега. През настоящата кампания стражът на „лисиците“ бе един от най-постоянните играчи в тима на Клаудио Раниери.
Датчанинът започва кариерата си в Манчестър Сити, а баща му е бивша звезда на местния враг – Юнайтед. Младокът играе под наем в Дарлингтън, Бъри и Фоукърк, преди да дебютира за „гражданите“. Следват преотстъпвания в Кардиф и Ковънтри, а накрая Сити продава Шмайхел на Нотс Каунти. Впоследстивие е закупен от Лийдс. Йоркширци изпитват финансови проблеми и продават Каспер на Лестър. Любопитното е, че тогава вратарят никак не е доволен от трансфера. Малко преди той да стане факт Шмайхел младши пише:
„С голямо разочарование съобщавам за приета оферта от Лестър. Не съм изявявал желание да напускам Лийдс, нито съм отхвърлял предложения за нов договор от страна на клуба. Поставен съм в много трудна ситуация и обмислям бъдещето си.“
Сега Шмайхел е един от основните „виновници“ за триумфа на Лестър и едва ли съжалява, че е преминал в тима от Източен Мидлендс.
Десен бек: Дани Симпсън
Симпсън е продукт на школата на Манчестър Юнайтед. „Червените“ бързо пращат младока под наем в белгийския елитен Роял Антверп. Въпросният клуб е сателит на тима от Манчестър и освен Симпсън, получава също Джони Еванс, Фрейзър Кембъл и Донг Фангжуо.
Симпсън впечатлява в местната Юпилер лига и за него следва престой под наем в Съндърланд. През 2007 г той печели титлата в Чемпиъншип с екипа на „черните котки“ . Впоследствие минава през Ипсуич и Блекбърн, преди все пак да запише официален дебют за Манчестър Юнайтед, не само в Премиър лийг, но и в Шампионска лига.
През 2010 г . „червените дяволи“ обаче го продават на Нюкасъл. Оттам потегля към Куис Парк Рейнджърс, а накрая, през 2014 г. се озовава в Лестър. Останалото е история.
Любопитен факт: В края на месец май миналата година Симпсън е осъден за нападение над вече бившата си приятелка. В момента той обжалва решението.
Ляв бек: Кристиан Фухс
Национал на Австрия с 74 мача за своята страна. Кристиан Фухс не е случаен играч. Въпреки солидната му визитка обаче, след като Шалке 04 го освобождава през 2015 г, интересът към неговите услуги не е голям.
Все пак, докато лежи на плаж в Антигуа, Фухс получава обаждане от Найджъл Пиърсън, който по това време е начело на Лестър. Защитникът се съгласява да облече „синия“ екип. Малко по-късно Пиърсън е уволнен, а двамата с Фухс така и не се виждат.
„Беше странно. Говорих с него, убеди ме да подпиша с Лестър, но не проведохме нито една тренировка, защото го уволнен.“, разказва левият бек на „лисиците“.
Фухс често попада в полезрението на британските медии, тъй като е активен в социалните мрежи. Футболистът лично поддържа акаунта си в "Туитър" и понякога публикува забавни видеа със свои съотборници. Едно от тях е руска рулетка… с яйца. В него участва и друга звезда на Лестър – Джейми Варди.
Russian egg roulette Easter special.... #nofuchsgiven @vardy7https://t.co/ZMPtCuQTsh
— Christian Fuchs (@FuchsOfficial) March 27, 2016
Централен защитник: Роберт Хут
От две титли с Челси, за спечелването на които няма особени заслуги, през битки за оцеляване в Премиър лийг с Мидълзбро и Стоук, до грандиозен успех с Лестър. Това е кариерата на централния бранител Роберт Хут, събрана в едно изречение, Като прибавим и факта, че той вече дебютира за Германия, става още по-интересно.
Иначе на Хут никога не му е било скучно. Определят го като зевзек и шегаджия, а постовете му в "Туитър" показват защо.
След трансфера си в тима от Мидлендс, той пише: „Сексапилното футболно шоу вече се премести в Лестър“.
Now the sexy football show rolls into Leicester!!
— robert huth (@robert_huth) June 24, 2015
Има и перфектното обяснение защо бележи при статични положения: „Понякога да имаш квадратна глава се оказва предимство.“
Централен защитник и капитан: Уес Морган
Всеки отбор се нуждае от лидер. В Лестър това е капитанът Уес Морган. За него спечелването на Премиър лийг е особено постижение, като се има предвид, че началото на кариерата му е било тежко.
В периода 1998 - 2000 г. Морган е отхвърлен първо от Нотс Каунти, а после и от Дюнкерк. Освобождават го, защото е плашещо дебел.
Младежът не се отказва и пробва късмета си в школата на Нотингам Форест. Тогавашният директор на академията Джон Пембъртън крие шишкото от погледа на треньора Пол Харт.
„Чорапите не стигаха до коленете, защото телесата му не го позволяваха - разказва Пембъртън. - Краката му се триеха един в друг. Екипът му стоеше като клин. Пол го видя и попита изплашен: „Кой е този? Такива не ни трябват, Джон!“ Тогава реших да го скрия от мениджъра за известен период. Уес започна да върти обиколки всеки ден на отдалечено игрище, за да сваля килограми.“
Месеци наред Морган тича облечен с няколко ката дрехи. Малко по малко влиза във форма, а през есента на 2003 г дебютира за Нотингам именно под ръководството на Пол Харт.
Грозното патенце се превръща в лебед. За десетилетие с екипа на „червените“ Уес записва близо 400 мача и става любимец на феновете.
През 2011 г Лестър плаща за него само 1 милион паунда. Вече знаете останалата част от историята – титла и участие в Шампионска лига за някогашния шишко.
Полузащитник: Н‘Голо Канте
Сега може и да го сравняват с големи играчи от близкото минало като Едгар Давидс и Клод Макелеле, но Н‘Голо Канте невинаги се е радвал на такова голямо внимание.
Като дете той расте по-бавно от връстниците си, заради което трудно си намира отбор. В крайна сметка аматьорският Суресне му дава шанс. Канте бързо изкачва френската футболна пирамида, минавайки през Булон и Каен, а накрая е забелязан от Лестър.
Той си остава малък за позицията, на която играе – дефанзивен халф. Канте в висок едва 168 см и не изпъква с физика. Французинът компенсира с добър поглед над играта, отлични пасове и контрол над топката, и безкомпромисност в единоборствата.
Именно заради това, че не бяга от сблъсъци с противникови футболисти и постоянно ги пресира упорито, съотборниците на Канте му дават прякора „Напастта“.
Полузащитник: Дани Дринкуотър
Дринкуотър тръгва от академията на Манчестър Юнайтед. От 9-годишен носи екипа на „червените“, но така и не дебютира за първия им тим. Сър Алекс Фъргюсън го праща под наем последователно в Хъдърсфийлд, Кардиф, Уотфорд и Барнзли.
През 2012 г Дринкуотър преминава в Лестър. Две години по-късно е с основна заслуга за промоцията на клуба в Премиър лийг. Тогава халфът попада и в Идеалния отбор на сезона.
В България се шегуваме, че е далечен братовчед на Павел Головодов от ЦСКА. Дринкуотър обаче вече е шампион на Англия, така че би било добра идея да спрем.
ПС: Не се сдържахме! Данило Попивода и Дани Дринкуотър – като две капки вода:
Крило: Марк Олбрайтън
Юноша е на Астън Вила, играе за „бирмингамци“ от 8-годишен. Олбрайтън дебютира за първия отбор на Вила на 26 февруари 2009 г в мача с ЦСКА (Москва) от турнира за Купата на УЕФА.
Постепенно фланговият футболист губи доверието на родния си клуб и е пратен под наем в Уигън. През 2014 г. Астън Вила освобождава Олбрайтън, а той подписва с Лестър.
Планът е да бъде „златна резерва“, но той успява да си извоюва титулярно място. Крилото на „лисиците“ е един от най-подценяваните играчи от селекцията на Клаудио Раниери.
Крило: Рияд Марез
Със своите 17 гола и 11 асистенции Рияд Марез прикова вниманието на специалистите. Неслучайно алжирецът беше избран за Играч на сезона. А историята му е също толкова интересна, колкото и тази на другия голаджия на Лестър – Джейми Варди.
Марез израства в парижкото предградие Сарсили, едно от най-бедните във френската столица. Единственият му шанс да се измъкне от гетото е пробив в големия футбол. Рияд прекарва детството си с топка в крака, като заради играта често пропуска хранения. Слабичкото момченце има само футбола и подкрепата на родителите си. Баща му Ахмед обаче получава инфаркт и умира когато Марез е на 15 години.
Тийнейджърът продължава да следва мечтата си и през 2009 г отива на проби в парижкия четвъртодивизионен Кимпер. Явява се на лагера „въоръжен“ с торбичка с бутонки, четка и паста за зъби. Шест месеца по-късно е одобрен и заиграва за първия отбор. Скоро след това Кимпер изпада във финансова криза и освобождава голяма част от играчите си, сред които и Марез.
Момчето е съкрушено, но решава да направи един последен опит. Постъпва в академията на Льо Авър, която е една от най-силните в страната. На 19 години Марез пробива в първия отбор.
Притежава страхотен дрибъл и завидна бързина, но има навика да играе сам, а това вбесява всички в клуба. Освен това Марез копира твърде много играта на Ариен Робен. Треньорът Ерик Момбар му помага да изгради свой собствен стил и го насърчава да търси повече съотборниците си.
Марез успява да се наложи в Льо Авър и през 2014 г привлича вниманието на Лестър. Скаути на „лисиците“ следят изявите на негов съотборник – Риан Мендес. Последният се контузва и те се фокусират върху бързоногото алжирче, което всява паника в противниковата отбрана и прави пробиви по десния фланг.
Впечатлени са и от факта, че Марез играе предимно с левия крак. В крайна сметка го привличат, но едва ли са предполагали в какво ще се превърне Рияд.
В момента той е шампион на Англия, №1 за сезона и идол на всички малчугани в родното си Сарсили. Там за децата най-добрият в света не е нито Меси, нито Кристиано Роналдо, а Марез. Подстригват се като него, опитват се да научат финтовете му и се надяват един ден да играят в голямо първенство, като английското.
Нападател: Шинджи Оказаки
Азиатската перла на Лестър. Привлечен е не само заради качествата си, но и заради приходите, които може да донесе от продажба на фланелки в Япония. В крайна сметка носи много повече на „лисиците“.
И преди да премине в тима от Източен Мидлендс японецът е резултатен. За 4 години в немската Бундеслига Оказаки има 37 гола. В Германия Шинджи защитава цветовете на Майнц 05 и Щутгарт.
Интересното е, че според него страхотната му форма се дължи на едно негово откритие – комбинацията риба + чипс.
„Обожавам я, но си позволявам да консумирам тези храни само веднъж на всеки две семици. Като отбележа гол обаче, се награждвам е една порция. Това ми дава стимул и ме прави щастлив. По-добре е от пица…“, разяснява той.
Нападател: Джейми Варди
34 мача, 22 гола, 8 асистенции през този сезон. Цифрите говорят сами за представянето на Джейми Варди. Нападателят на „лисиците“ всъщност винаги е бил машина за попадения.
В кариерата си 29-годишният футболист има общо 204 мача и 105 гола. Преди 4 години Варди се подвизава в аматьорския тогава Флийтууд Таун. Той обаче упорито си пробива път напред.
Старши треньор: Клаудио Раниери
Безспорно човекът с най-голяма заслуга за титлата на Лестър е Клаудио Раниери. Сега специалистите възхваляват италианския наставник, но преди близо година и половина настроенията към него бяха коренно различни.
През ноември 2014 воденият от него тим на Гърция допусна срамно поражение с 0:1 от Фарьорски острови, при това у дома. Раниери беше уволнен моментално. Стигна се дотам, че президентът на местната футболна федерация Йоргос Сарис се извини, че му е гласувал доверие.
Раниери пое Лестър, а медиите на Острова приеха този ход на „лисиците“ със скептицизъм. Определиха го като „скучен“ заради 4-те години,в които опитният треньор водеше Челси. Тогава той не успя да спечели трофей, въпреки че Роман Абрамович инвестира близо 120 милиона в нови попълнения.
Медиите пък обвиняваха „Мислителя“, какъвто е прякорът на Раниери, в лоша селекция. Италианският наставник разчиташе на малък брой играчи и се стремеше да изгради колектив, да има отборен дух и тактическа дисциплина.
Тази стратегия проработи частично във Валенсия. С „прилепите“ Раниери спечели три трофея – Купа Интертото, Суперкупата на Европа и Купата на Краля. В Лестър Дон Клаудио oбаче направи нещо, за което ще се говори дълго време!
Станахме свидетели на една инстинска футболна приказка. Ще се запитате колко струва титлата в Премиър лийг? Отговорът: 63 милиона.
