20 декември 1994 г., Париж. Христо Стоичков е под светлините на прожекторите, а тя блести в ръцете му. Има образи, които изникват в съзнанието ни естествено. Така е със снимката на Камата на корицата на "Франс Футбол". На нея той е прегърнал най-ценния индивидуален трофей във футбола - "Златната топка".
През онази паметна за българския спорт 1994 г. Стоичков е на върха - и с националния отбор, и с "Барселона". Той е четвърти в света и шампион на Испания. С пословичния си балкански темперамент той е сред най-обичаните и най-одумваните по терените в Европа, но и най-заслужилите през годината.
Стоичков заслужава всяка една от тези 210 точки, които му носят красивия трофей, а зад себе си оставя Роберто Баджо (136 точки) и Паоло Малдини (109 точки).
Камата е първият и за сега единствен българин, който е носител на "Златната топка". Той е и третият футболист на "Барса", на когото е оказана тази чест. Преди него наградата печелят Луис Суарес (1960 г.) и легендарният Йохан Кройф (1973, 1974 г.).
Днес Стоичков прави това, което всеки един притежател на "Златната топка" трябва да направи - разказва за блестящата си кариера, споделя поуките от тежките мачове, победите и загубите и вдъхновява всеки, тръгнал по неговия път. А кой знае?! Някой ден друг българин може да прегърне "Златната топка" на официалната церемония и да благодари заслужено на Христо Стоичков.
