Историческо първо класиране на турнира за Купата на Азия не е никак скромно постижение за Йемен дори при нормални обстоятелства. Но когато то идва в разгара на война и глад, които тласкат към бездната най-бедната страна на Арабския полуостров, става дума за истинско чудо.
Това не е обикновена приказка за футболен успех против всички залози. Някои от местните играчи са отвлечени от екстремисти. Други воюват в планините. Трети вече са мъртви.
При такива обстоятелства националният отбор на Йемен се подготвя за финалите в Обединените Арабски Емирства и за мачовете си от групата срещу Иран, Ирак и Виетнам. Тимът е в ролята на абсолютен аутсайдер и заема 135-ата позиция в ранглистата на ФИФА. За сравнение - първият съперник Иран е под №29.
Страна, разкъсана на две
Към момента футбол в Йемен няма. Първенството е прекратено, а инфраструктурата е срината. Стадионите са в руини, клубовете се разпадат.
Всичко това е пряко следствие от кървавия конфликт. Той ескалира през 2015 г. между международно признатото правителство и бунтовническите сили. Десетки хиляди загинаха в сраженията, а гладът и болестите направиха трагедията още по-неописуема.
Черната статистика е толкова стряскаща, че числата отдавна са загубили значение. И все пак - около 85 000 деца под 5-годишна възраст години са починали от глад.
Страната на практика е разкъсана на две. САЩ и Великобритания са критикувани за подкрепата си към коалицията, ръководена от президента Абд Рабу Мансур Хади, и за снабдяването й с бомби, които безмилостно валят. Иран е на страната на бунтовниците хути, които контролират планинската северозападна част, включително столицата Сана. Ал Кайда и други групировки само правят ситуацията още по-тежка.
Въпреки опустошените семейства и домове, йеменците опитват да живеят. Според спортния журналист Башир Сенан местните хора не се вълнуват особено от геополитическата яхния, която някой им сервира студена, а очакват с нетърпение първия мач с Иран от група D.
Самите футболисти също искат да се фокусират върху шампионата на Азия, но това не е никак лесно. Някои успяха да си намерят клубове извън Йемен - предимно в Катар, но за тези, които останаха у дома, мачовете на националния отбор са единствената официална изява на терена от четири години насам.
Макар че няколко местни отбора все още функционират, организирането на първенство в условията на война изглежда невъзможно.
Отвличания и кораби за добитък
За новия селекционер Ян Кочиан предизвикателствата, свързани с подготовката за голям континентален турнир, са от всякакъв характер. Избраниците му, които имат късмета да играят редовно, в най-добрия случай печелят джобни пари и са принудени да карат такси или да работят в супермаркет. Други участват в сраженията - няколко национали загинаха в конфликта.
"Трябва да се захвана с нещо друго, което да ми носи пари - споделя Амад Амр Татал, играч на един от големите йеменски клубове "Ал-Титал". - Може би ще се присъединя към армията".
Тренировъчните лагери за азиатската купа трябваше да се проведат през ноември, но пропаднаха заради липса на финансиране и отчайващата логистика. Наложеното от коалицията въздушно ембарго превръща полетите в огромен риск. Така остават малкото отворени сухопътни граници и кораби, транспортиращи добитък към кланиците. Един от играчите бе отвлечен от екстремисти на прибиране от квалификационен мач.
В началото на декември Саудитска Арабия не позволи на отбора да пътува до Катар за лагер и няколко приятелски срещи. Вместо това футболистите бяха пратени на набързо скалъпено турне в Малайзия.
Само три мача годишно
Йемен определено няма футболни традиции. Феновете са настроени философски и са щастливи дори при загуба. Те никога не са се наслаждавали на победа за Купата на Персийския залив въпреки 27-те участия. За сметка на това триумфираха два пъти и ликуваха при четири равенства в последната квалификационна кампания за Купата на Азия.
Едва стотина запалянковци от Йемен дойдоха на трибуните в Катар, за да подкрепят любимците си при техните "домакинства". Ентусиазмът сред хората, копнеещи за добри новини, нарастваше лавинообразно заедно със спечелените точки. Вълнението достигна своя връх през март, когато Абдулвасеа Ал Матари отбеляза двата гола при успеха над Непал, подпечатал класирането за финалната фаза.
Въпреки това тогавашният селекционер - етиопецът Амраам Белрату - се обезсърчи от липсата на пари и сграбчи възможността да поеме своята родина.
Освен победата над Непал, националите на Йемен изиграха само три приятелски срещи през 2018 година. "Участвах само в три мача на високо ниво", споделя 29-годишният халф Фуад Ал Омизи. Той все пак е щастлив, че клубът му "Ал Ахли Сана" някак оцелява. Въпреки това "надбавката за транспорт", която получава, не му стига дори за редовни посещения във фитнеса.
Негов съотборник трудно намира време да тренира заради 10-часовите си смени като шофьор на автобус. Печели по 6 долара на ден.
Най-трудната работа във футбола
Ян Коциан бе начело на Словакия в периода 2006-2008 година и има стаж като асистент в Австрия. Самият той отлично е наясно какво влияние има политиката върху футбола.
Като играч той спечели последния от своите 26 мача на национално ниво само няколко месеца преди разпадането на Чехословакия. Разбира се, онази ситуация има съвсем малко общо с ужасите, които го дебнат в Йемен.
Коциан пристигна в Саудитска Арабия през ноември. Висок, строен и вдъхновен, той не е съгласен с твърдението, че е приел най-трудната работа във футбола.
"Политическата ситуация създава някои необичайни условия за нашата подготовка. От една страна, няма да влизам в страната. Това изрично е упоменато в договора ми. Но за мен е чест да съм селекционер на Йемен".
Привърженик на техничния и комбинативен футбол, той може да се окаже идеалния треньор за младия отбор. Бившият централен защитник никога не е обличал екипа на Словакия, но при престоя си като селекционер наложи 20-годишния тогава Марек Хамшик.
"Играчите ми са фокусирани върху изявите си на терена и избягват да обсъждат проблемите в своята родина. Точно така бе и при разпадането на Чехословакия", подчертава Коциан.
Националите, които все още се намират в Йемен, се надяват Купата на Азия да им предложи бягство. Съвсем буквално. Мечтата им е да получат професионален договор зад граница. Нито един скаут не търси таланти във военните зони, така че футболистите определено ще бъдат мотивирани.
Те отлично знаят, че са аутсайдери в групата. Но самото им участие е удивителен подвиг.
