Казват, че моторите имат звук, който се запомня. Но има и хора, които оставят следа, по-дълбока от шума на скоростта. Един от тях е Никола Цолов — момчето, което кара с ума на възрастен, със сърцето на дете и с флага на България на гърдите.
Да те скъсат на листовки, а ти да преминеш във Формула 2. Цолов с откровен разказ за началото в моторните спортове, специално за bTV. Пилотът гостува на Светослав Иванов в предаването "120 минути".
Роден на 21 декември 2006 г. в София, той от малък намира пътя си в света на скоростите. На 9 години вече обикаля първите си обиколки по картинг пистите у нас. Тогава това е било просто игра. Но както сам казва: „В началото баща ми ми казваше, че ако се справям добре в училище, ще ме води на картинг. После разбрах, че това е нещото, което искам да правя сериозно.“
Когато други деца още учат таблицата за умножение, Никола вече се състезава извън страната. И печели. Взема първите си международни отличия, а името му започва да звучи на езика на победите. През 2022 г. влиза в мениджърската академия на Фернандо Алонсо — легенда, която вижда нещо рядко в едно българско момче.
„Никола има естествена скромност и зрялост, които рядко се срещат на такава възраст,“ казва двукратният световен шампион във Формула 1. В същата година идва и титлата – шампион на Испанската Формула 4.
След това – Формула 3, където през 2024 г. Цолов пише история в Монако, ставайки първият българин, спечелил състезание във Формула 3. Така България влиза в световната скоростна карта – не с автомобил, а с пилот.
Но зад скоростта стои и нещо тихо. Майка му Мирослава и баща му Димитър – родители, опора, труд и любов. „На 12 години вече живеех в Италия с майка ми. Тя остави живота си в България, за да тръгне с мен. Баща ми остана тук, за да работи и да намира средства. Без тях нямаше да съм тук.“ Мирослава е учител по музика. Димитър – директор в ИТ компания, човек на точните науки. От нея Никола е наследил емоцията, от него – разума. „Мисля, че съм микс между двамата – и може би затова има баланс,“ казва той.
Зад волана е хладнокръвен. Извън пистата – обикновено момче, което помни откъде е тръгнало. „На пътя трябва да се кара бавно и внимателно. Няма награда, ако бързаш. Няма смисъл да показваш кой си.“ Учи усилено. Завършва матурите си, между тренировките, полетите и шампионатите. „Взех ги този август. И вече мога напълно да се фокусирам върху кариерата. Психиката е всичко.“
Работи с психолог, слуша музика, търси спокойствието в тишината. „Преди състезание обичам да съм сам. Сам с музиката. Трябва да изчистиш ума си.“
А за мечтата казва просто: „Ако сезонът във Формула 2 тръгне добре, Формула 1 няма да е толкова далече.“ Зад тези думи няма арогантност. Има работа. Постоянство. Вяра. Българска кръв, която кипи тихо, но гори дълбоко. И когато го питат коя е любимата му българска дума, не се колебае.
Думата, която събира всичко в едно – възпитание, признателност, корен. Българският лъв на пистата. Момчето, което сбъдва мечтата си — със скорост, сърце и благодарност.
Вижте цялото интервю във видеото.
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
