Започна най-престижното колоездачно състезание в света – „Тур дьо Франс”.
3-седмичната надпревара ще подложи под съмнение издръжливостта, психиката, волята и честността на 198 спортисти, състезаващи се за 22 отбора. Всеки един от тях ще бъде готов на всичко, за да получи жълтата фланелка, пресичайки финала на Шанз-Елизе на 24 юли.
Проблемът с употребата на допинг никога няма да бъде преодолян напълно... поне що се отнася до колоезденето.
Приемът на забранени стимуланти в този изключително тежък спорт е нещо обичайно.
Допингът е част от „Тур дьо Франс” от неговото създаване през 1903 г. В началото състезателите използвали главно алкохол, за да намалят болката в краката си след отделните етапи.
С годините методите за употреба на забранени медикаменти се усъвършенстваха, а днес допингът е проблем номер 1 за професионалния спорт.
Дори един Ларс Армстронг, който пребори рака, създаде фондация, която придоби изключително големи размери в световен мащаб, се оказа главен герой в прецизна схема за приемане на ЕПО (еритропоетин) или т.нар „кръвен допинг”. Американецът далеч не е единственият, но определено е най-известният.
Армстронг спечели най-тежкото колоездачно състезание в света цели 7 пъти, но се оказа че нито една от победите му не е била „чиста”.
Биохимиците работят усърдно за създаване на все по-неуловими и по-непроследими стероидни и анаболни вещества, които да подобрят нивото на хематокрита (броят на червените кръвни телца) на състезателите и да го държат в изискваните от Международния колоездачен съюз норми. Но химиците далеч не са единствените, които се опитват да променят колоезденето.
През последните години технологиите напреднаха дотолкова, че вече започна да се говори за един друг вид допинг – механичен или т.нар. електромотори.
Това са скрити в рамките на велосипедите устройства, които позволяват на спортиста да развива по-висока скорост, без да влага допълни усилия при въртенето на педалите.
Електромоторите влияят върху движението на задното колело и могат да увеличат скоростта с 4-5 км/ч в продължение на един час.
Първите съмнения за употребата на тези устройства се появиха през 2010 г. по време на „Вуелтата”- Обиколката на Испания.
През 2014-а, отново в Испания, велосипедът на Райдър Хешдал бе подложен на тест след като при един от етапите канадецът падна, но задното му колело продължи да се върти с висока скорост. Моторно устройство обаче не бе открито.
В началото на тази година бе регистриран и първият случай на хванат в употреба на този вид допинг колоездач – белгийката Фамке ван ден Дрише. След световното първенство по колокрос официалните лица откриха електромотор във велосипеда на младата колоездачка. 19-годишната Дрише опита да се оправдае, заявявайки че е използвала чуждо колело. Разбира се никой не й повярва.
Професионалистката получи 6-годишна забрана за участия в състезания. Всичките й титли бяха отнети, освен това тя трябваше да заплати и глоба в размер на 20 000 швейцарски франка.
За да се предотвратят измами по време на всичките 21 етапа на „Тур дьо Франс”, организаторите прибегнаха до услугите на топлинни камери, които да засичат механичния допинг.
Специалните устройства са инсталирани по молба на френското правителство и са поставени в мотоциклетите, съпътстващи спортистите, както и на стационарни места по дългото над 3500 км трасе. За да се осигури честността на „Тур дьо Франс” ще се провеждат и изненадващи проверки с магнитни скенери.
Борбата с допинга във всичките му измерения и проявления в колоезденето е непрестанна. Лабораториите, в които се взимат и проверяват тестовете, са възможно най-модерните, а наказанията за спортистите, уличени в употреба на забранени медикаменти, са по-тежки отколкото във всеки друг спорт.
Въпреки това всяка една победа е подозрителна.
