Днес в специалната ни поредица „45 години шампиони“, посветена на олимпийските игри в Москва 1980-а, ви разказваме за Нермедин Селимов.
Изглежда, че китното село Бисерци е предопределено да остане в паметта на всеки един българин, който обича борбата. Освен олимпийския шампион – Хасан Исаев, това населено място, намиращо се в близост до Разград, е родното и за Нермедин Селимов.
Нермедин признава, че първата му голяма любов е футболът.
Когато е в четвърти клас, треньорът по борба вижда ръста му (по онова време – 150 сантиметра, а понастоящем 156) и след бърз анализ на физическите му данни, се стига до логичното: „Искаш ли да тренираш борба?“
В залата Нермедин се запознава и с бъдещия олимпийски златен медалист: Хасан Исаев. Той е по-голям от Селимов, който сега, повече от половин век по-късно, признава, че дори е бягал от часовете в училище, за да бъде в залата. Неговият треньор му казва: „Имаш талант за борец, остави футбола!“.
Това е моментът, в който в съзнанието на Нермедин тепихът заменя футболната топка! На 15 той вече участва на турнири по селата около Разград. И винаги печели!
Нермедин на оставя образованието и се записва да учи в града, където е сред първите възпитаници на спортното училище в града.
И днес, години по-късно, Нермедин си спомня с усмивка за момента, в който неговият баща разбира, че синът му пуши.
Селимов-старши му поставя кратък, но ясен ултиматум. Нещо, което и до днес бронзовият медалист от Москва си спомня:
„Искаш ли да станеш голям спортист? Избери – цигарите или борбата!“. И досега Нермедин не е опитал цигара.
След като Селимов става световен шампион за младежи, на европейското първенство в Чехословакия, той печели злато! С лекота!
Турнирът е само месеци преди олимпийските игри в Москва през 1980 г.
Феноменалната форма, с която постига своите успехи, поставят Нермедин Селимов в ролята на фаворит за златния медал в Москва.
"От пресата пишеха, че вече съм олимпийски шампион. Това много тежеше, всички тези очаквания...", спомня си борецът.
Руската столица е арената на свирепите схватки за златния медал в категория до 52 килограма.
Турнирът е разпределен в 3 дни, като във всеки от тях Нермедин има по 2 срещи.
Ден 1: 2 победи, с лекота.
Ден 2: успехите продължават, Селимов е на полуфинал. Бронзовият медал е подсигурен, българският борец обаче е пристигнал за още по-големи успехи.
Но... във всяка история има по едно „НО....“
Нермедин Селимов изпитва неразположение в глава и корема. Налага се да излиза на тепиха на обезболяващи, които обаче не му помагат. На полуфиналната схватка българинът губи с 5:6 точки. Съперникът му е познат – 2 месеца по-рано е повален с технически туш от 12:0. Селимов прави хвърляне за 2 точки, което обаче съдията зачита само... с 1 точка.
Възмутеният от несправедливостта Нермедин веднага иска цялата ситуация да бъде преразгледана. Получава отказ – не от официалните лица, а от... треньорите в националния отбор.
Причината: за контестация се заплаща такса от 100 долара. Треньорското ръководство отказва да заплати сумата, въпреки че самият Нермедин изявява желание сам да плати средствата. В името на справедливостта! Въпреки всичко, не получава съгласие и остава с бронз от Москва.
„Пресата веднага написа, че съм отишъл за злато, а се връщам с бронз. Жена ми разказва, че като ме е гледала на награждаването по телевизията, съм бил намръщен. Няма как да бъде по-различно, когато знаеш, че можеш повече!“, споделя Селимов.
След разочарованието от Москва, през 1985-а година Нермедин трябва да приеме и друг житейски шамар. Селимов никога не е крил своя турски произход, а именно тогава българските турци са насилствено накарани да сменят своите имена. Решението не подминава и Нермедин:
„Дадоха ни по един именник, за да си харесаме име. Аз веднага отворих на страницата с имената, започващи с буквата „Н“. Така и стигнах до решението да се казвам Найден! Вместо да ядеш бой, трябва да вземеш подобно решение!“
През 1989-а година Нермедин Селимов живее в Разград. Той, както и хиляди български турци са принудени да се изселят от родните си места. Парадоксално, от българска страна забраняват на Нермедин да тръгне за Турция с медалите, които е спечелил през кариерата си.
„Нямахме избор, както аз, така и жена ми и двете ни деца. Събрахме всичко и заминахме. Селата бяха като опустошени. Животните дори останаха гладни, нямаше дори кой да ги нахрани.
Аз имам 30-40 медала, спечелени за България. Ядосах се, попитах ги: „Чий трибагреник съм вдигал, като печелех?“. В крайна сметка успях да си ги взема, натоварихме ги в багажника на колата!“, спомня си Нермедин.
Селимов се завръща в България чак през 1992-а година, за световното първенство във Варна, където се вижда със свои приятели. И до днес не крие емоциите и любовта си към родината:
„Аз съм българин от турски произход. Липсва ми България, там ми минаха младините. Спортната кариера и успехите са в тази страна!“, коментира борецът.
Когато чуе за България, съпругата му - Нурджихан, не сдържа сълзите си. Тя е най-голямата подкрепа на Нермедин както в състезателните години, така и сега.
Формулата на успеха е една за Селимов. Звучи колкото лесна като методика, толкова и трудна за изпълнение:
„Повече кръв в тренировките, по-малко пот в мачовете!“
На Нермедин Селимов не му е позволено да заплати тези 100 долара, които можеха да променят съдбата му: от бронзов медалист на олимпийски шампион. Но той е платил тази цена, умножена хиляди пъти. Първо – да преглътнеш нещата, които си получил като отношение от родината. Второ – да простиш на треньорите ти, че не дават шанса да сбъднеш спортната си мечта.
Но най-важното остава какъв е тестът на живота. А този тест Нермедин Селимов го взима с лекота, с отлична оценка.
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
